Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (137)

137

Влакът Париж-Берлин, 2:48 сутринта

Виктор беше отпуснал седалката си максимално назад, но не можеше да заспи. Срещу него седеше млада жена с книга в ръце. Нежното й лице бе осветено от нощната лампа над главата й. Очите му пробягаха по вагона. Светеше само на едно място, останалите пътници спяха.

Момичето срещу него прелисти книгата, явно без да усеща погледа му. Беше русо и неособено красиво, но със сигурност интересно — най-вече със стойката на тялото си и начина, по който прелистваше страниците. Според Виктор тя беше на около 25, може би малко повече. Не носеше халка, което можеше да означава всичко: неомъжена, разведена или просто жена, която не обича пръстените. Погледа я още известно време, после очите му се зареяха из полутъмния вагон.

Отмести поглед, защото се страхуваше, че ако жената насреща му вдигне глава и срещне очите му, може би ще се притесни. Но мислите му продължаваха да са насочени към нея. До Берлин оставаха малко повече от пет часа. Какво ще се случи след това? Дали жената насреща има приятели или семейство, което ще я посрещне? Или е сама? И ако е сама, дали има работа, дом?

Изведнъж изпита огромно желание да я закриля. Сякаш беше негова съпруга, сестра или дори дъщеря. После за пръв път си даде сметка кой е и защо пътува към Берлин. Целта му беше да защити хора като нея, преди да се е случило нещо страшно. Той беше възпиращата сила.

Именно по тази причина беше изпълнил задачата във Вашингтон, пак поради нея бе изпълнил молбата на Ричард да обиколи мадридската гара „Аточа“, където терористи бяха отнели живота на стотици невинни хора, бе застрелял онези жокеи в Шантили и в момента пътуваше към Берлин, а после и към Варшава, където му предстоеше да осъществи голямата мисия на живота си. Там щеше да направи първата важна стъпка за решителната победа във войната срещу тероризма. Той знаеше, че обстоятелствата ще бъдат сложни, а вероятно и опасни, но това не го плашеше. Напротив, чувстваше се поласкан, защото успешното изпълнение на задачата щеше да спаси живота на много хора по света. А може би и на момичето срещу него, което спокойно си четеше книгата.