Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Machiavelli Covenant, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2024 г.)
Издание:
Автор: Алън Фолсъм
Заглавие: Завещанието на Макиавели
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20046
История
- — Добавяне
112
Париж, Гар дю Нор, 8:10 вечерта
— Благодаря — усмихна се Виктор, взе първокласния билет и се отдалечи от гишето.
Влак 243 за Берлин тръгваше в 8:46 вечерта, но щеше да пристигне на гарата в 8:34. Това означаваше, че разполага с малко повече от половин час. Последните десетина минути щеше да прекара в търсене на купето и настаняване на багажа си. Предварителното заемане на мястото беше важно, защото дори хората с резервация имаха навика да сядат където им падне. Ако някой бе заел неговото място, трябваше да предприеме известни действия да си го върне, а това неизбежно щеше да доведе до конфликт, при това на чужд език. Виктор беше присъствал на много подобни скандали, които привличаха вниманието на влаковия персонал и полицията. В момента нямаше никакво желание да му поискат паспорта и да го попитат откъде идва и къде отива. Слава богу, влака все още го нямаше, а това означаваше, че не можеше да има и спор за място. Той разполагаше с двайсетина минути, които можеше да прекара на някоя скамейка или просто да се разходи из гарата. И двете възможности не му допадаха, защото имаше опасност да привлече нечие внимание. Главната новина в днешните френски таблоиди продължаваше да е двойното убийство на жокеите в Шантили, извършено с един куршум. Заглавията по вестникарските павилиони го потвърждаваха:
Кой уби жокеите?
Двама с един куршум!
Убийство в горите на Шантили!
Шантили се намираше на двайсет минути с влак от парижката Гар дю Нор, където Виктор се намираше в момента. Именно тук беше слязъл след изпълнението на задачата си. Не можеше да бъде сигурен, че някой от хората наоколо не го бе видял и на двете места — работник по поддръжката или пътник, който се прибира у дома.
Виктор продължи да крачи напред с наведена глава. Когато уби онзи мъж с бейзболното яке във Вашингтон, Ричард бе уредил веднага да бъде закаран на летището. Доста преди новината да бъде отразена от медиите. Но тук беше различно. Тук той зависеше от лицата наоколо и това никак не му харесваше. С нетърпение очакваше появата на влака, за да се качи в него, да заеме мястото си и да се скрие от тълпата.
Влезе в малко ресторантче на перона и остави сака си на плота.
— Кафе — поръча на човека зад бара той. — Черно, моля.