Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (34)

34

Мадрид, 11:00 сутринта

От изчезването на президента бяха изтекли четири часа. Време, за което всички правозащитни органи на Съединените щати включиха на максимални обороти. На първо място сред тях бяха Сикрет Сървис, ЦРУ, ФБР, АНС и всички подразделения на военното разузнаване. Вицепрезидентът Хамилтън Роджърс бе информирал лично министър-председателя на Испания и американския посланик в Мадрид. В първия момент решиха да информират американските посланици във всички страни по света, плюс президентите на Русия, Китай, Япония, Франция и Италия, канцлера на Германия и министър-председателя на Великобритания, но впоследствие Джейк Лоу блокира тази идея.

Според него нещата трябваше да останат в рамките на презумпцията информирай само онзи, който трябва да бъде информиран. Инцидентът се беше случил преди няколко часа, а това означаваше, че президентът най-вероятно бе някъде наблизо и все още можеше да бъде открит и прибран на сигурно място. Следователно колкото по-ограничена останеше информацията за него, толкова по-добре. В противен случай целият свят щеше да гръмне, а д-р Маршъл вече беше очертал мащабите на катастрофата — нарушаване на международната сигурност и рязко нарастване на опасността от терористични атаки, най-вече в Америка. При подобна ситуация можеше да се очаква увеличаване на военното напрежение, срив на международните борси и бог знае още какво. Президентът на САЩ бе не само отделна личност, но и институция с глобално значение. Следователно новината за изчезването му действително трябваше да стигне до ушите само на онези, които трябваше да бъдат информирани.

Междувременно по лична заповед на министър-председателя в Мадрид стартира мащабна операция за издирването му, провеждана от испанските разузнавателни служби. Под наблюдение бяха поставени всички изходни пунктове на столицата — летища, железопътни гари, магистрали и автогари. Рязко беше засилен електронният контрол върху комуникациите на известните радикални политически и терористични организации, които действаха на територията на страната, най-вече на сепаратистката ЕТА.

Хап Даниълс се спусна в подземния гараж на хотел „Риц“, където се намираше мобилният команден пункт на Сикрет Сървис. Там, заобиколен от специалисти по видеонаблюдение, той се зае да изследва записите на многобройните охранителни камери, разположени на различни места в хотела: в президентския апартамент на четвъртия етаж, в свързаните с него асансьори, по стълбища и коридори, до входа на подземния паркинг, плюс една специална камера на покрива, която се въртеше на 360 градуса и осигуряваше пълна картина на подстъпите към хотела.

Технически екип на Сикрет Сървис обработваше президентския апартамент на четвъртия етаж, третирайки го като местопрестъпление.

Пак на четвъртия етаж, в обезопасения апартамент, в който по-рано сутринта беше проведено спешното заседание, съветникът по националната сигурност д-р Джеймс Маршъл разговаряше с четирима мрачни високопоставени служители: Джейк Лоу, Терънс Лангдън, Том Кърън и близкия приятел на президента Евън Бърд. Онова, което чуваха от устата на Маршъл, вече беше минало през главата на всеки един от тях.

— Ами ако президентът изобщо не е жертва на отвличане? Ако е открил начин да се измъкне незабелязано в отговор на настояването ни да оторизира убийството на президента на Франция и канцлера на Германия?

— Това е невъзможно! — тръсна глава Том Кърън, изразявайки до голяма степен и мнението на останалите. — Няма начин да се измъкне от плътната охрана на Сикрет Сървис! А дори и да го е направил, би трябвало да се справи и с външната охрана, която е поверена на испанските тайни служби.

— Фактите сочат тъкмо обратното, Том! — ядосано го изгледа Маршъл. — Приеми, че идеята е била негова и той е успял да я осъществи. Няма значение как, важното е, че го е направил, при това изключително хитроумно! А ние сме изправени пред огромен провал. Той знае какво искаме от него. Сега въпросът е какво ще направи с тази информация. Докато не го приберем на сигурно място, краката ни се клатят, при това в буквалния смисъл на думата!

— Според мен той не може да направи нищо, Джим — успокоително промърмори Джейк Лоу от мястото си до прозореца.

— Какво означава това? — гневно извика Маршъл. — Той е президент на Съединените щати и може да направи почти всичко, което му хрумне!

— Но не и да каже истината — отвърна все така спокойно Лоу и очите му пробягаха по лицата на присъстващите. — Нима си представяте, че ще се появи в някоя от местните телевизии и ще поиска да направи важно изявление? И ще обяви на света, че неговите най-близки сътрудници са поискали физическото отстраняване на президента на Франция и канцлера на Германия? Че става въпрос за целия управленски екип: вицепрезидента, министъра на отбраната, съветника по националната сигурност и председателя на Съвета на началник-щабовете? Не, приятели. Това няма как да стане. Първата работа на хората, които го чуят, ще бъде да го заключат в някоя стая и да повикат лекар, а след това да се свържат с полицията и американското посолство. Те ще бъдат дълбоко убедени, че човекът е превъртял. Хап Даниълс ще го прибере за нула време въпреки евентуалните му протести. Всъщност те ще бъдат добре дошли, защото ще докажат нарушенията в психическото му състояние. Нещо повече, ако президентът сам е направил всичко това, значи не се доверява на никого. Но ние сме тези, които го поставиха на този пост. Ние познаваме всички, които познава и той, а дори и някои други хора. Той прекрасно го знае и би избягал само в краен случай. Бил е наясно, че ще бъде ликвидиран и заменен от вицепрезидента Роджърс, в случай че не изпълни това, което искаме от него. Ще бъде сменен от президент, който незабавно ще одобри нашата операция. Тук трябва да добавя, че е прав: ние наистина щяхме да го убием. Но може би не си дава сметка, че същата съдба ще го сполети в момента, в който го открием. Той може да е консервативен политик, господа, но за нас е прекалено независим. Наша грешка е, че не го осъзнахме още в началото. Така той се превърна в бомба със закъснител, който търси начин да даде публичност на нашите намерения. За щастие не може да направи кой знае какво. Няма как да използва електронни средства за комуникация, защото е наясно, че всеки мобилен телефон, блекбъри и трафикът с тях — гласов и текстов — ще бъде обект на електронно прихващане от нашите и от испанските тайни служби. Местопребиваването му ще бъде засечено в рамките на десет секунди от началото на всеки разговор, който се опита да проведе. Разговорът ще бъде незабавно прекъснат, в случай че е принуден да го проведе против волята си. След което за броени минути самият той ще бъде прибран от испанското разузнаване или нашите тайни служби. И така, електронните средства за връзка отпадат. Това означава, че той е някъде по улиците и търси къде да се скрие и да обмисли ситуацията. Но президентът на Щатите е нещо като рок- или кинозвезда: всички го познават. Къде, по дяволите, може да се скрие, без да се вдигне шум? Испанската полиция и разузнавателни служби ще се задействат при първия сигнал за появата му, ще го приберат и ще се свържат с нас. Аз ще отида да го отведа, разбира се, в компанията на Хап и Джим. Всичко ще се случи в рамките на един час независимо от изявленията му. Хората ще повярват, че психиката му не е издържала прекомерното напрежение, предизвикано от смъртта на съпругата му, умората от предизборната кампания и работата. Той ще бъде прегледан от медицински екип, който ще му препоръча почивка на чист въздух преди срещата на страните — членки на НАТО, във Варшава. Именно там ще му се случи това, което трябва — сърдечен инфаркт или нещо подобно. Един тъжен и трагичен край за гордия и многообещаващ президент.

— Звучи добре — обади се Евън Бърд, близкият приятел на президента Харис. — Но какво ще стане, ако не го е направил сам? Как ще реагираме, ако се окаже, че действително е жертва на коварен заговор?

— Ще се молим на бога всичко да свърши добре — отвърна с равен глас Лоу. — Но не разчитай много-много, Евън. Ако беше зърнал лицето му на борда на Еър Форс-1, когато ни отказа, щеше да разбереш какво имам предвид. Не, това е неговото шоу и той ще направи всичко възможно да ни смаже. Не знам как, но със сигурност ще се опита. Затова трябва час по-скоро да го пипнем.