Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (62)

62

Хотел „Риволи Жарден“, 4:20 сутринта

Интензивен и силно контролиран хаос — почти точно копие на събитията, случили се двайсетина часа по-рано в мадридския „Риц“.

Под строгия контрол на испанските тайни служби и агентите на ЦРУ Ортега, Леон и Тарега униформени полицаи проверяваха самоличността на всички, които се намираха в хотела. Гостите бяха безцеремонно събуждани, а стаите им бяха подложени на старателен обиск. На същата хладно любезна, но безкомпромисна процедура бяха подложени персоналът и музикантите в клуб „Джамбъри“. Официалната версия беше издирване на „известни терористи, регистрирали се под фалшиви имена“. Според бързо разпространяващите се слухове двама от тях вече били арестувани. Разпитан и впоследствие освободен беше дори прочутият баски певец Фермин Мургуруза. Същото сполетя и възторжените му фенове, които се трупаха около него с надеждата да получат автограф.

— При тези обстоятелства всички сме длъжни да окажем помощ на властите — гордо заяви певецът.

Заповедта на Хап Даниълс да се проверяват „всички гардероби, тоалетни, коридори и дори вентилационните тръби на климатичната инсталация“ беше изпълнена буквално, при това не един, а цели два пъти.

Стая 408 се превърна в обект на задълбочено изследване от страна на испанските криминалисти, ръководени от специален агент Бил Стрейт. Заседателната зала един етаж по-долу беше превърната във временен команден пост, оборудван със защитена от подслушване пряка телефонна линия до американското посолство в Мадрид и „оперативния щаб“ на правителството в Белия дом. Ситуацията около президента имаше приоритет, но нарастваше и тревогата относно откриващата се в понеделник среща на високо равнище на НАТО във Варшава, на която Харис трябваше да обяви новия дух на политическо съгласие и солидарност в борбата с тероризма въпреки трудностите, създавани от Германия и Франция.

— Кой е там при теб? — попита Джейк Лоу, притиснал слушалката до ухото си. В момента разговаряше с държавния секретар Дейвид Чаплин, а Джеймс Маршъл слушаше по деривата на няколко крачки от него. Уморен и раздразнен, Хап Даниълс стоеше встрани, държейки под око както Лоу и Маршъл, така и малкия екип криминалисти, които ръководеха издирването в Барселона с помощта на своите лаптопи.

— Тери Лангдън и Чет Кийтън — отвърна Чаплин. — Вицепрезидентът ще пристигне всеки момент.

— Вече сме напълно сигурни, че президентът има проблем със здравето. По всичко личи, че му помага онзи американец или англичанин на име Никълъс Мартин. Все още не ни е известно как са се свързали и какво са намислили. — Изречената през стиснати зъби информация беше изцяло предназначена за Хап Даниълс.

— Явно е изпълнен с решителност, а на всичкото отгоре получава и помощ — отвърна Чаплин шепнешком, за да не чуе Хап. — Докато е на свобода, той представлява изключителна опасност и сигурно ще потърси начин да ни издаде. В тази връзка Тери настоява за процедурите, които сме предвидили за понеделник. Той смята, че всичко е готово и създалата се ситуация не бива да ни спре. В краен случай ще обявим, че президентът е получил стомашно разстройство или нещо подобно, а мястото му във Варшава ще бъде заето от вицепрезидента. Междувременно медиите започват да ни притискат. Искат повече информация за инцидента в Мадрид и за местонахождението на президента. Меденият месец изтича и ще се наложи да им подхвърлим нещо.

— Включи в разговора началника на кабинета и прессекретаря! — рязко заповяда Лоу. — Ще решаваме заедно!

— Дейвид, чуваш ли ме? — включи се и Маршъл.

— Да, Джим.

— По отношение на Варшава ние с Джейк нямаме възражения. Действаме с презумпцията, че всичко ще се оправи и президентът ще се появи на срещата.

— Добре.

— Тери?

— Слушам те, Джим — обади се гласът на министъра на отбраната, силен и ясен.

— Току-що казах на Дейвид, че имаме единодушие по отношение на Варшава. — Очите му бързо обиколиха помещението, търсейки прекалено любопитни уши. — Действаме според предварителните планове.

— Добре.

— На този етап не предвиждаме никакви промени — погледна той Джейк Лоу, който леко кимна.

— Ясно.

— Ще се чуем отново в момента, в който имаме новини — отсече Лоу и прекъсна връзката.

Маршъл остави слушалката, вдигна глава и срещна пламтящия поглед на Хап Даниълс.