Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (36)

36

Хотел „Риц“, 11:50 сутринта

Четвъртият етаж приличаше на разбунен кошер, точно според очакванията на Хап Даниълс. Предстоеше официално изявление на прессекретаря Дик Грийн и фоайето на хотела беше задръстено от възбудени репортери и официално акредитирани журналисти, придружаващи американската делегация. Вече се беше разнесъл слухът, че испанското разузнаване е обявило опасност от терористична атака, вследствие на което още през нощта президентът бе напуснал Мадрид и пътуваше в неизвестна посока. В качеството си на старши представител на Сикрет Сървис Даниълс автоматично пое ръководството на разследването и вече беше успял да се свърже с резидента на ЦРУ в Мадрид Джордж Келнър и с началника на испанското разузнаване Емилио Васкес. Решението им беше колкото единодушно, толкова и категорично: създаване на съвместна група за координиране на издирването с испанските сили на реда.

Операцията беше определена като „особено важна за националната сигурност на САЩ“, което означаваше свръхсекретност на всички нива. Веднага след това Даниълс се свърза по телефона с началника на специалното бюро на Сикрет Сървис в американското посолство в Париж. Нареди му пълна готовност за изпращане на допълнителни сътрудници. Като капак на вече съществуващия хаос към испанската столица вече пътуваше Тед Лангуей, заместник-директор на Сикрет Сървис. Задачата му беше да се присъедини към екипа на Даниълс и да поддържа 24-часова връзка с директора във Вашингтон, който от своя страна щеше да докладва за развоя на събитията на министъра на вътрешната сигурност, под чието ръководство се намираше Сикрет Сървис.

А после дойде ред на главното, което насочи Хап към вентилационната решетка в банята на президентския апартамент.

Внимателният преглед на записите от охранителните камери на покрива на хотела разкри появата на камион за хранителни продукти в 3:02, допуснат след проверка от агентите на Сикрет Сървис. В 3:08 камерите в подземния паркинг регистрираха спирането на същия камион на товарната рампа.

Шофьорът и работник на хотела разтоварват няколко касети със зеленчуци, след което влизат в кабината, където хотелският служител разписва документите за доставка. В същия момент на един от записите се забелязва неясна фигура, която се насочва към каросерията на камиона. Тя се появява в горния край на екрана, иззад близката хладилна камера, тръгва към задната част на каросерията и изчезва. Няколко секунди по-късно работникът от хотела слиза от кабината, а шофьорът пали мотора и тръгва. Охранителните камери извън сградата регистрират излизането на камиона, който завива в първата пресечка и изчезва.

— Някой се качва в каросерията, докато хотелският служител разписва документите на шофьора — изръмжа Хап Даниълс, изгледал записа поне десетина пъти. — И този някой напуска периметъра с камиона.

Агентите на испанските тайни служби арестуваха шофьора, който обясни къде е спирал след напускането на „Риц“. В същото време агентите на Сикрет Сървис и хора от управата на хотела проследиха в обратен ред движенията на сянката — от камионетката към хладилната камера и зле осветения коридор отвъд нея. Оттам започнаха основно претърсване на всички съседни помещения. Броени минути по-късно стигнаха до голям склад, през който минаваше главната шахта на отоплението и климатичната инсталация, стигаща чак до покрива. От нея имаше разклонения за стаите на всеки етаж. Заключената метална вратичка на въпросната шахта бе проверена два пъти — веднъж от предварителния екип на Сикрет Сървис и втори път непосредствено преди пристигането на президента. Този факт изключваше вероятността някой да е проникнал през нея, за да стигне до президентския апартамент, а след това да се върне обратно в компанията на прочутия си заложник. Освен това охранителните камери уловиха движението на единична сянка.

Така се стигна до момента, в който всички едновременно прозряха очевидното: техният подход беше насочен единствено към предотвратяване на незабелязано проникване в хотела, а не към обратното — незабелязаното измъкване от него. Най-вероятно от човек, който познаваше концентрично разположените кръгове на охраната, до които прибягваше Сикрет Сървис, а още по-вероятно от самия президент. И нещо повече: по всичко личеше, че действията му са били предварително обмислени. Кратък оглед на президентския гардероб, грижливо подбран още във Вашингтон, показа точно какво липсва. Комплект бельо, чифт спортни чорапи, маратонки, черен пуловер и джинси. Дрехите, които президентът обличаше след официалните ангажименти. Липсваше и портфейлът му. Никой нямаше точна представа за сумата пари в него, но личната му секретарка потвърди, че му е предала хиляда евро в брой малко преди да отпътуват за Европа. Навикът на Харис да разполага с пари по време на пътуванията беше останал от младежките му години, когато беше работил по фермите и за всичко си плащаше в брой.

Начинът, по който президентът бе използвал вентилационната система, беше подробно описан от хората, отговарящи за поддръжката на хотела. Те показаха на агентите резетата от вътрешната страна на входните люкове, чието повдигане осигуряваше безпроблемен достъп до главната шахта. Люковете бяха оборудвани с автоматични ключалки, които се задействаха при затваряне. Оказа се, че във вътрешността на главната шахта са монтирани метални стъпенки — от приземието до покрива, а тръбните разклонения към стаите за гости и общите зали са високи шейсет и широки деветдесет сантиметра, което позволяваше безпроблемното промъкване през тях на човек с телосложението на президента.

Отначало Хап Даниълс не повярва, че президентът е действал сам, за да се измъкне през вентилационната система, но скептицизмът му се стопи в момента, в който му докладваха, че в дъното на главната шахта, непосредствено до люка за приземието, са били открити множество изгорели кибритени клечки. Неговият близък приятел Евън Бърд беше страстен пушач на лула и по тази причина къщата му беше пълна с декоративни кибритени кутийки, поставени редом с пепелниците. Хап беше видял с очите си как президентът пуска една такава кутийка в джоба си на излизане. Остана доста озадачен, тъй като просто не знаеше защо му е на Харис кибрит, след като не е пушач. Сега всичко му стана ясно. Кибритът му е бил нужен, за да осветява пътя си през вентилационната шахта и да избегне включването на някоя скрита аларма.

— Хап? — долетя от съседната стая гласът на Джейк Лоу.

— Тук съм.

На прага на банята се изправиха Лоу и Джим Маршъл. Очите им се вдигнаха към агентите, които оглеждаха свалената вентилационна решетка на тавана.

— Оттук се е измъкнал — подхвърли Хап, пъхнал глава в дупката. От вътрешността на шахтата се чуваха движенията на трети агент на Сикрет Сървис.

— Откри ли нещо? — подвикна Даниълс.

— Да — отговори агентът и главата му внезапно се появи в отвора. — Хората от поддръжката бяха прави: качваш се тук и плъзгаш панела на мястото му. Заключва се с леко завъртане на вътрешното резе. Едва ли някой ще допусне, че тръбата е била отваряна.

— Но как го е отворил отвътре? За тази цел е нужен специален ключ.

— Ето го — каза агентът и му подхвърли парче извито желязо. — Обикновена лъжица, която с малко извиване се превръща в ключ. Груб инструмент, но върши работа. Вече го пробвах.

Лоу смаяно се втренчи в лъжицата, после очите му се извъртяха към Маршъл.

— Румсървис. Сандвич, бира и сладолед. А сладоледът се яде с лъжица. Всичко е планирал предварително. — Замълча за момент, после рязко се завъртя към Даниълс. — Ела! Трябва да поговорим!