Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (15)

15

Еър Форс-1, Южна Германия, 2:15 следобед

В съответствие с предварителната програма на президента Харис първите трийсет минути от полета между Берлин и Рим бяха отделени за интервю с европейския кореспондент на Си Ен Ен Гейбриела Роуч. Излитането се забави с трийсет и седем минути, което се дължало на изключително натоварения трафик на летище „Тегел“, но Джейк Лоу беше на друго мнение.

— Това е последният опит на канцлера Ана Болен да ви подразни, господин президент — спокойно обяви той. — Просто иска да ви покаже какво мисли за вас.

— Прекрасно знам какво мисли тя за мен, Джейк — въздъхна Харис. — Но ние се нуждаем от нея и затова ще приемем, че нищо не е станало.

— Ами ако се окаже, че се нуждаем от нея още сега? — подхвърли Лоу.

— Какво значи „още сега“? — вдигна вежди президентът.

Лоу се приготви за обяснения, но в този момент се появи винаги стриктният началник на кабинета Том Кърън, който обяви, че е време за интервюто с Гейбриела Роуч от Си Ен Ен.

Интервюто приключи след половин час. Харис подхвърли няколко шеги на Гейбриела Роуч и екипа й, след което им благодари и се прехвърли в кабинета си, където го чакаше Джейк Лоу. Компания му правеше почти двуметров мъж по риза с навити ръкави. Това беше д-р Джеймс Маршъл, съветник по въпросите на националната сигурност, който беше долетял от Вашингтон, за да се включи в делегацията.

Харис затвори вратата, съблече сакото си и се обърна към Лоу.

— Какво имаше предвид, когато каза, че може би ще имаме нужда от Ана Болен „още сега“?

Зададе въпроса си така, сякаш никакво интервю не беше прекъсвало разговора им.

— По-добре е да ви го обясни доктор Маршъл.

Съветникът се настани в креслото срещу президента и започна:

— Преживяваме изключително трудни времена — може би по-трудни от най-големите кризи на Студената война. Лично аз съм дълбоко разтревожен за способността ни да реагираме бързо и решително в случай на криза.

— Не съм сигурен, че следвам мисълта ти — отбеляза президентът.

— Представете си, че в рамките на следващите няколко часа се наложи да реагираме на внезапно възникнала ситуация някъде по света. За да го направим, ще ни бъде нужна подкрепата на Франция и Германия в ООН. Предвид резултатите от току-що завършилите преговори с ръководителите на тези страни вие едва ли можете да се надявате на положителен резултат. Господин президент, нека разиграем един сценарий в стил „какво би станало, ако…“. Забравете общата политическа картина в Близкия изток, забравете за Ирак, Израел, Палестина, Ливан и дори за Иран. Нека допуснем, че днес в полунощ срещу Саудитска Арабия бъде нанесен удар от Ал Кайда или от някоя друга войнстваща организация в региона. Ако този удар е достатъчно силен, до сутринта няма да има дори помен от саудитското кралско семейство. Правителството ще падне и страната ще бъде разкъсана от фундаменталистки фракции. Умерените сили ще бъдат физически ликвидирани или принудени да се присъединят към религиозните фанатици. За броени часове Саудитска Арабия ще бъде в ръцете на фундаменталистите, след което идва ред на Кувейт, Ирак, Иран, Сирия, а вероятно и на Йордания. За по-малко от трийсет и шест часа целият регион ще бъде под контрола на Ал Кайда, а това означава пълно прекъсване на петролните доставки за Запада. Какво ще правим тогава?

— Що за въпрос? — изръмжа Харис и заби очи в лицето на съветника си. — Хипотетичен ли е този сценарий, или разполагаш с конкретни данни от разузнаването? Не се опитвай да шикалкавиш, Джим. Ако опасността е реална, аз трябва да знам. Веднага!

Маршъл стрелна с поглед Джейк Лоу, помълча за момент и кимна.

— Доста вероятен сценарий, господин президент. Информацията за него идва от различни източници и затова трябва да го приемем много сериозно. Ако той бъде реализиран, няма да имаме шанс да реагираме достатъчно бързо и с необходимата сила. По всяка вероятност ще се наложи да прибегнем до ограничено използване на тактическо ядрено оръжие. Но няма да разполагаме с време, за да търсим съгласието на Съвета за сигурност. Всеки от неговите членове трябва да е предварително уведомен и готов да ни подкрепи на сто процента. Германия може да не е член на съвета, но нейното влияние трябва да бъде отчетено.

Лоу използва кратката пауза, за да се намеси.

— Джим иска да каже, че трябва да имаме договор, който да ни гарантира бързата и безусловна подкрепа в ООН, господин президент — обясни той. — Но, както споменах преди малко, в момента едва ли можем да разчитаме на това.

Президентът местеше очи от единия към другия. И двамата бяха дългогодишни участници във вътрешния му кръг, близки приятели и доверени съветници. Хора, които се радваха на пълното му доверие. Които в момента се опитваха да очертаят последиците от току-що завършилите срещи с лидерите на Франция и Германия. За съжаление това не беше всичко, защото той се нуждаеше от подкрепата и на останалите велики сили: Русия и Китай. Но всички бяха наясно, че ако Франция и Германия го подкрепят в близкоизточната му политика, руснаците и китайците почти сигурно ще сторят същото.

— Господ да ни е на помощ, ако картината, която нарисувахте, се окаже вярна — въздъхна той в свойствения си непринуден стил. — Но се съмнявам, че французите и германците не са предвидили подобен вариант и не са мислили за съответната реакция. В същото време искам да подчертая, че те в никакъв случай няма да ни подпишат празен чек за действие, преди да подкрепим този сценарий със сериозни разузнавателни сведения.

— Няма да е необходимо — отвърна доктор Маршъл, облегна се назад и отпусна ръце между коленете си.

— Не те разбирам.

— Да допуснем, че лидерите на тези две страни са хора, които ще ни подпишат празен чек.

— Какво, по дяволите, означава това? — вдигна вежди президентът.

— Няма да ви хареса — колебливо отвърна съветникът.

— Все пак опитай.

— Означава физическо отстраняване на президента на Франция и канцлера на Германия.

— Физическо отстраняване?!

— Убийство, господин президент. И на двамата. Ще бъдат заменени от хора, на които можем да вярваме — както сега, така и в бъдеще.

Върху лицето на Харис изплува колеблива усмивка. Каква беше тая шега?

— Хей, момчета! — подхвърли той. — Да не би да сте решили да се прехвърлите в бизнеса с видеоигрите? Поставяте задачата, идентифицирате онези, които не искат да сътрудничат, а след това натискате копчето „убий“?

— Не става въпрос за игра, господин президент — отвърна Маршъл, без да сваля очи от лицето му. — Говоря напълно сериозно. Жеру и Болен трябва да бъдат отстранени, след което ще направим всичко възможно на местата им да бъдат избрани предпочитаните от нас хора.

— Просто ей така! — смаяно промълви президентът.

— Да, сър. Просто ей така.

Очите на Харис се преместиха върху Лоу.

— Подозирам, че и ти си на същото мнение.

— Точно така, господин президент.

За миг Харис замълча, после лицето му бавно се наля с кръв.

— Чуйте ме добре, приятели! — изръмжа той. — Нищо от това, което казвате, няма да се случи по време на моя мандат! Първо, защото аз при никакви обстоятелства няма да стана съучастник в престъпление! Второ, защото политическите убийства са забранени от закона, а аз съм се клел да спазвам законите! И още нещо. Какво ще стане, дори да успеете да изпълните този налудничав заговор? Кои са хората, които отговарят на вашите критерии за държавни глави на споменатите държави, и как ще осигурите техния избор? А дори и да бъдат избрани, какво ви дава гаранции, че те ще изпълняват нашите желания и докога ще ги изпълняват?

— Има такива хора, господин президент — тихо отвърна Лоу.

— Може да бъде направено, сър — добави Маршъл. — При това изненадващо бързо.

Очите на Харис прескачаха от единия на другия.

— Ще повторя още веднъж, господа. Докато аз съм президент, Съединените щати няма да участват в политически убийства. Ако още веднъж ви чуя да повдигате този въпрос, можете да си подготвите стиковете за голф, тъй като няма да бъдете част от моята администрация.

Двамата съветници мълчаха дълго време, заковали поглед в началника си. После Маршъл кимна и снизходително каза:

— Мисля, че разбираме вашата позиция, господин президент.

— Много добре — хладно го изгледа Харис. — А сега ще ви помоля да ме извините, но имам да свърша няколко спешни неща, преди да кацнем в Рим.