Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (165)

165

— Говори капитан Диас! До всички подразделения! Отбой, отбой! Подгответе се за завръщане в базата. Повтарям: отбой и завръщане в базата!

Таймерът продължаваше да отброява секундите.

0:31

0:30

0:29

— По-късно ще ме прегледате — обърна се президентът към медицинския екип, опитвайки се да надвика грохота на мощните двигатели. Махна с ръка към Хосе и добави: — Заемете се с него, защото е прострелян и зле обгорен. Някой да се заеме и с мис Пикар. Тя е в шок и също е обгорена. И мистър Мартин се нуждае от помощ.

— Слава богу, че сте жив и здрав.

Чул познатия глас, президентът рязко се обърна. Съветникът по националната сигурност д-р Джеймс Маршъл се приближаваше откъм пилотската кабина.

— Опитвам се да не преча, тъй като и без това сте преживели огромно премеждие — добави с неподправена искреност той.

0:05

0:04

0:03

— Защо си тук? — погледна го в упор президентът. Гласът му беше студен като лед, а очите му се превърнаха в тесни, блестящи цепки. — Защо не си с другите, да те вземат мътните?

Далеч зад тях се разнесе гръмотевичен тътен.

— Какво беше това? — попита Мартин и се наведе към близкия илюминатор. В следващия миг връхлетя ударната вълна. Тежкият хеликоптер подскочи като детска играчка и започна да пада като камък. Уди докосна лостовете, оборотите се усилиха. Машината се разклати и започна да набира височина.

Президентът се приближи до илюминатора, същото сториха Хап и Бил Стрейт. Над хълма с църквата се издигаше огромен стълб дим.

— Уди, обърни! — извика президентът.

— Слушам, сър.

* * *

Хеликоптерът направи остър завой и се понесе обратно към хълма, над който бушуваше силен пожар. От древния храм нямаше дори следа. Миг по-късно екна нова оглушителна експлозия, която отбеляза последната фаза от унищожителния план на Фокс. Никой от пътниците в бойната машина не беше виждал подобно нещо. Сградите буквално се вдигнаха във въздуха и изчезнаха. После сред лозята плъзна широка ивица прах, сякаш под земята си пробиваше път огромна змия. Тя се насочи към подножието на близките хълмове и бързо се изкачи към планината, от която се бяха измъкнали едва вчера. Посоката на движение беше право нагоре, към манастира „Монсерат“. От пукнатините в скалата излитаха високи алени пламъци.

— Фокс — промърмори Мартин. — Вдигнал е във въздуха всичко: църквата, сградите за поддръжка, тунелите. Най-вероятно заедно с монасите.

— Онези дюзи в тунела с вагонетките — кимна президентът.

— Всичко е било предварително планирано. Следи няма да има. Абсолютно никакви.

Президентът се отдръпна от прозорчето и погледна към Маршъл.

— И манастирът ли ще отиде по дяволите?

— Не знам за какво говорите — отвърна съветникът.

— Не знаеш ли?

— Не, сър.

— Няма да стигне до манастира — тихо се обади Мартин. — Там вече всичко е пометено от предишната експлозия. Ще спре в края на тунела с релсите.

Президентът се обърна към Хап и заповяда:

— Свържи се с испанските власти. Да предупредят хората в манастира. За всеки случай, просто ако и там се случи нещо подобно.

— Слушам, сър.

Очите на Харис се преместиха към широкоплещестата фигура на Уди.

— Пълни ли са резервоарите, майоре?

— Да, сър.

— Какво разстояние можем да изминем с горивото в тях? Две хиляди километра?

— Малко повече, сър.

— В такъв случай напускаме испанското въздушно пространство и се насочваме към Германия.

— Сър, имам заповед да ви отведа до едно летище в околностите на Барселона. Там ви чака реактивен самолет на ЦРУ по нареждане на началник-кабинета.

Мартин и Хап си размениха многозначителни погледи. После Хап бръкна под ризата си и измъкна пистолета.

— Отменям тази мисия, майоре — отвърна тихо президентът. — Помолих те да поискаш въздушен коридор за Германия, направи го! Когато наближим, ще ти дам допълнителни инструкции.

— Той не може да направи това, господин президент — изправи се Маршъл. — Става въпрос за вашата сигурност, всичко е предварително планирано.

— Господин съветник, нима не разбирате, че плановете се промениха? Съвсем скоро вие, вицепрезидентът и останалите ми близки „приятели“ ще бъдете арестувани и обвинени в държавна измяна! Предлагам да седнете на мястото си и да не мърдате оттам. Хап с удоволствие ще ви принуди да го сторите. — Очите му дълго време останаха заковани в лицето на Маршъл. После тръсна глава и насочи вниманието си към Уди. — Незабавно променете курса, майоре! Това е пряка заповед от върховния главнокомандващ!

Уди се поколеба, очите му се изместиха към Маршъл.

— Имате вече заповед, майоре! — твърдо отсече съветникът. — Президентът е преживял силен стрес и не може да носи отговорност за постъпките си. Нашата задача е да го предпазим на всяка цена. Същото важи за Хап и Бил Стрейт. Това е причината да сме тук.

Уди мълчаливо отмести поглед.

— Няма смисъл, Джим, всичко свърши — поклати глава президентът — Ордена вече го няма.

— Какъв орден? — изненадано го погледна Маршъл.

— Знаем всичко, Джим. Видяхме го в действие. Хап, мистър Мартин, дори Хосе. Всички го видяхме.

— Вие не сте добре, господин президент. А аз нямам никаква представа за какво говорите. — Главата на Маршъл рязко се завъртя към Уди. — Изпълнете заповедта, майоре! Поддържайте същия курс!

Президентът и Мартин едновременно извърнаха глави към пилотската кабина. Хап вече вървеше натам с картечен пистолет в ръце.

Маршъл чакаше точно този миг. Той се изправи и с два скока прекоси кабината. Миг по-късно вратата се отвори и вътре нахлу ураганен вятър.

— Дръжте го! — изкрещя президентът.

Но беше късно. Летяха на височина 700 метра. Вратата зееше отворена, а от Маршъл нямаше следа.