Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (100)

100

3:32 следобед

— Няма значение кой съм! — изръмжа Хап. — Важно е кой си ти и къде отиваш!

— Имам среща с братовчедите си — предпазливо отвърна Мигел, моментално разпознал човека, на когото взе мястото за паркиране.

— Какви братовчеди?

— Спокойно, човече. Онова там беше само паркинг.

— Какво има зад тази врата? — попита Хап, кимайки към офиса на Фокс.

— Никога не съм бил вътре.

Хап погледна към отворената врата. До този момент всичко беше спокойно.

— И аз не съм бил — промърмори с въздишка той. — Ела да видим за какво става въпрос.

3:34 следобед

Двамата тръгнаха предпазливо по слабо осветен коридор. Мигел беше пръв, изпълнявайки ролята на щит пред Хап, който продължаваше да притиска дулото на пистолета си в тила му. Влязоха в просторно помещение с високи столове покрай едната стена и масивна библиотека отсреща. В дъното се виждаше голямо дървено писалище, а в нишата зад него имаше друга врата, покрита с изящна дърворезба. Помещението беше тихо и празно. Оперативните агенти не се виждаха никъде.

— Накъде води онази врата? — попита Хап.

— Откъде да знам? Вече ти казах, че никога не съм идвал тук.

— Да проверим — промърмори Хап и го побутна с пистолета към вратата.

— Кой си ти? — предпазливо попита Мигел.

Вече беше съвсем ясно, че инцидентът на паркинга е бил плод на чиста случайност. Човекът зад него беше професионалист, очевидно американец. Но за кого работеше? За Фокс или за хората, които влязоха преди тях? А може би бе един от преследвачите? Или пък нямаше нищо общо с когото и да било?

Хап не отговори и погледна назад. Това беше моментът, в който Мигел можеше да опита да избяга, но той предпочете да не се възползва от него. В крайна сметка не беше стигнал дотук, за да бяга, а за да помогне на братовчедите. Повече от три часа беше чакал да го повикат, скрит на подходящо място в подножието на скалистия връх. Но това не се случи и сърцето му се сви от мрачни предчувствия. Реши да остави лимузината и да вземе назаем мотоциклета на чичо си, който живееше в близкото градче Ел Борас. Така стигна до манастира и до конфликта на паркинга. От сервитьора в ресторанта научи, че двама клиенти, отговарящи на описанието му, се бяха срещнали с Мериман Фокс в една от задните стаички, след което тримата бяха напуснали заведението. Сега се намираха в офиса на доктора.

— Спри! — прошепна с дрезгав глас Хап, после вдигна глава и се ослуша.

Помещението тънеше в абсолютна тишина. Нещо не беше наред. Тук току-що бяха влезли четирима оперативни агенти на ЦРУ, които можеха да се върнат само през вратата в дъното. Но ако бяха открили президента и възнамеряваха да се върнат с него по същия път, един от тях би трябвало да я охранява. В същия миг Хап разбра, че е допуснал огромна грешка. Агентите със сигурност имаха предвид друг изход.

— Исусе! — отчаяно простена той, обърна гръб на Мигел и хукна към входната врата. В същия миг сградата се разтърси из основи, сякаш беше станало земетресение. Хап и Мигел се оказаха на пода, а върху тях се изсипа истинска лавина от книги. От тавана се откъртиха парчета мазилка, задушлив прах изпълни въздуха.

Хап скочи на крака и насочи пистолета си в гърдите на Мигел. Не знаеше какво става, но правеше всичко възможно да се овладее.

— Не, недей! — изкрещя Мигел и вдигна ръце пред лицето си.

В следващия миг вратата в дъното се отвори и в помещението нахлуха четиримата оперативни агенти. Начело беше Сплескания нос, следван от някакъв тип без сако и с късо подстригана червеникава коса. В ръцете си държаха картечни пистолети, а след тях се показаха и другите двама, които влачеха някакъв човек. Сакото на червенокосия беше хвърлено върху главата на пленника.

— Специален агент Даниълс от Сикрет Сървис! — изкрещя Хап и вдигна служебната карта над главата си. Деветмилиметровият зиг зауер остана в дясната му ръка, отпусната надолу. — Мисията ви е прекратена, аз поемам отговорността за президента!

— Няма как да стане — спокойно отвърна Сплескания нос.

— Повтарям: мисията ви е прекратена! — вдигна пистолета си Хап. — Не усложнявайте нещата!

— Няма — отвърна Сплескания нос, хвърли кос поглед към Рижавия и двамата едновременно вдигнаха оръжията си. Хап светкавично легна на пода и се претърколи встрани, а куршумите свирнаха над него и се забиха в стената. Втората двойка агенти се понесоха към изхода, а Мигел се хвърли към братовчеда между тях.

Изненадани, агентите се извъртяха встрани, сакото се свлече. Пленникът не беше президентът, а Мериман Фокс с безжизнено увиснали крайници и клюмнала глава.

Сплескания нос вече беше до вратата.

— Изнесете го! — изкрещя той и изстреля къс откос по посока на Мигел, който се скри зад масивното писалище. В същото време Рижавия извъртя пистолета си към Хап, но вече беше късно.

Бум, бум, бум!

Изстреляни в бърза последователност, куршумите на Хап се забиха в дясната ръка на агента. Той изкрещя от болка, а Сплескания нос го избута през вратата и пусна един откос по посока на Даниълс. Другите двама се втурнаха навън, отново метнали сакото върху главата на Фокс. Сплескания нос пусна още един откос, просто за всеки случай, след което изчезна.