Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (150)

150

8:10 сутринта

Кошмарът на Деми сякаш нямаше край. Монасите я вкараха в някакво полукръгло помещение. Таванът се издигаше на десет метра над главата й, а стените бяха от неръждаема стомана. Над пода се виеше изкуствена мъгла, осветявана отдолу и плетяща фантастични комбинации в червено, зелено, жълто и оранжево. В средата се издигаше трон от черно дърво, върху който царствено седеше Кристина. Лъскавата й черна коса контрастираше с белотата на робата й, а осветлението и декорите я превръщаха в безспорната звезда на предстоящото шоу. А то несъмнено щеше да бъде пред публика. В главата на Деми изплува разказът за „Традициите“, който беше чула от Джакомо Гела — „годишен ритуал, изпълнен пред няколко стотици членове на могъщия орден, наричащи себе си «Неизвестните»“.

Монасите безмълвно я поведоха към средата на сцената, после изведнъж спряха. Пред тях бавно се издигна огромният кръст на Алдебаран. Монасите бързо стегнаха глезените й около основата му, прекараха кожена каишка през шията й и разпериха ръцете й встрани, приковавайки ги към страничните части на кръста. След секунди тя се превърна в живо разпятие върху езическа икона.

Кристина извърна глава към нея и се усмихна.

— Волът ни чака!

— Не!

— О, да!

В следващия миг от мъглата изплува фигурата на монах, която бавно се насочи към Кристина. В ръката си държеше сребърен бокал с вино. Тя го пое с усмивка и отвори уста. Монахът сложи върху езика й късче хостия, което тя преглътна с помощта на виното. Деми знаеше, че това е част от ритуала, но той едва ли имаше нещо общо с причестяването. Исус Христос и Тайната вечеря нямаха нищо общо с него. Хостията не беше част от Тялото Христово, виното не беше кръвта Му. Предишната вечер волът стоеше съвсем кротко сред пламъците, които го поглъщаха, в очите му нямаше нито болка, нито страх. Явно му бяха дали някакъв наркотик — вероятно същия, който Кристина погълна преди малко. Животното беше умряло спокойно в името на шоуто. Децата и техните родители трябваше да бъдат убедени, че и Кристина ще предприеме дългото пътуване по същия начин — кротко и с радост. Но Деми знаеше, че това е лъжа, защото вече беше видяла видеозаписите с мъчителната смърт на майка си. Кристина щеше да умре по същия начин — в ужас и неописуеми мъки. За момента дрогата действаше, но то нямаше да продължи дълго. Каквито и да бяха тези хора, техните ритуали бяха свързани с ужасната и мъчителна смърт на човешки същества. Изгарянето на Кристина щеше да е централната част от представлението, но важна част в него щеше да изиграе и собствената й смърт — като предупреждение за онези Неизвестни, които на даден етап биха се разбунтували.

Особено впечатление й направи начинът, по който й бяха показали записите. Тези хора бяха не само зли, но жестоки и отмъстителни. Сама по себе си смъртта не беше достатъчна за тях, те искаха да демонстрират своята власт, могъщество и прозорливост. Вземаха мерки дори срещу мъртвите, които биха възкръснали, за да се разбунтуват срещу тях.

Деми отмести очи и веднага се разтрепери от ужас. От мъглата бавно изплуваха още три заоблени кръста. Върху всеки беше набучена човешка глава.