Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (105)

105

Париж, хотел „Бест Уестърн Орор“, 5:45 следобед

— Добър вечер, Виктор.

— Здравей, Ричард. Цял следобед чакам да се обадиш.

— Съжалявам, че закъснях.

— Гледах по телевизията за стрелбата на хиподрума „Шантили“. Съобщават за двама убити жокеи, но нищо повече.

— Полицията не те е търсила, нали?

— Не.

— Това е добре.

Виктор лежеше по бельо и гледаше телевизия. Сутринта бе пристигнал с влака от Шантили на Гар дю Нор, откъдето взе такси до хотела. Поръча си закуска в стаята, изкъпа се и спа до два следобед. После съгласно инструкциите седна да чака обаждането на Ричард. И тук, както в Мадрид, постепенно беше обзет от мрачното предчувствие, че Ричард никога повече няма да се обади. Просто не знаеше какво ще прави, ако обаждането не дойде и през наближаващата нощ. В главата му отново се появи мисълта за самоубийство. Това беше изход. Беше нещо, което можеше да свърши добре. И вероятно щеше, ако…

Пресметна времето и реши: ако Ричард не се обади до осем сутринта. Но той се обади много по-рано и всичко беше наред. Виктор отново се почувства търсен, нужен, уважаван.

— Още веднъж се извинявам за закъснението, Виктор. Но окончателното уреждане изисква време.

— Разбирам, Ричард, не се безпокой. Нещата винаги се усложняват, нали?

— Така е, Виктор. А сега слушай инструкциите ми. Влак номер двеста четирийсет и три за Берлин тръгва от Гар дю Нор тази вечер в осем и четирийсет и шест. На гишето те чака билет първа класа. Нали ще можеш да хванеш този влак, Виктор?

— Да.

— Много добре. По разписание трябва да си в Берлин утре сутринта, в осем и деветнайсет. В дванайсет и петдесет и две следобед ще вземеш влак номер четирийсет и едно за Варшава, който ще пристигне там в шест и двайсет и пет. Имаш запазена стая в хотел „Виктория“ във Варшава. Ще ти звънна там същата вечер, още преди полунощ. Така добре ли е, Виктор?

— Разбира се, Ричард. Аз винаги изпълнявам това, което ми наредиш. Затова си избрал мен, нали?

— Точно така, Виктор. Желая ти приятно пътуване. Утре пак ще се чуем.

— Благодаря, Ричард. Лека нощ.

— Лека нощ, Виктор. И аз ти благодаря.