Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (31)

31

Мадрид, хотел „Риц“, 7:04 сутринта

— Как така не е тук?! — рязко се изправи почти двуметровият съветник по националната сигурност д-р Джеймс Маршъл. Бюрото пред него беше отрупано с документи и разпечатки на имейли.

— Ей така — отвърна с побеляло лице Джейк Лоу. — Няма го. Просто изчезна. Отидох в апартамента му, за да чуя отговора на въпросите, които разисквахме снощи, но там нямаше никого. Под завивките имаше възглавници и чаршафи във формата на човешко тяло.

— Искаш да кажеш, че президентът на Съединените щати е изчезнал?! Просто ей така?!

— Да.

— Това известно ли е на Сикрет Сървис?

— Вече да. Размърдаха се едва след като се развиках.

— Мили боже!

— Какво става тук, по дяволите? — втурна се в стаята Хап Даниълс. — Някаква шега? Или вие си правите майтап? Хей, никак не ми е до шеги! Отговорете на въпроса ми!

— Никакви шеги, Хап! — остро отвърна Маршъл. — Ти отговаряш за президента! Къде, по дяволите, се е дянал?!

— Шегуваш се! — смаяно зяпна Даниълс.

— Стига!

— Исусе Христе!

Президентският апартамент, трийсет секунди по-късно

Джейк Лоу и Джеймс Маршъл стояха до затворената врата и с ужас наблюдаваха повторното претърсване. Даниълс огледа заседателната зала, спалнята и банята, след което мълчаливо излезе в коридора. Половин минута по-късно се върна обратно в компанията на грамада от мускули с лице на булдог. Това беше заместникът му Бил Стрейт, специален агент на Сикрет Сървис.

— Президентът се е прибрал в 00:20 — обясни Хап. — Оттогава тук са влизали само мистър Лоу и човек от румсървиса.

— В 00:35 президентът се обажда за сандвич, чаша бира и сладолед — започна доклада си Стрейт. — Поръчката е изпълнена в 00:45 от хотелски служител с количка, на която има ваза със свежи цветя, сандвич, бира и ванилов сладолед, плюс ленени салфетки и сребърни прибори. В 1:32 президентът моли да изнесат количката, защото възнамерява да вземе душ и да си легне. В 1:44 същият хотелски служител влиза тук, в дневната, за да изкара количката. Вратата на президентската спалня е затворена. Никой не е влизал в апартамента след излизането на служителя. До 7:00 сутринта, когато пристига мистър Лоу.

— Е, господа — ледено процеди съветникът по националната сигурност Маршъл. — Заключението е очевидно: президентът е изчезнал!

— Това е невъзможно! — гневно възрази агент Стрейт. — Цяла нощ бях пред вратата му! Освен това коридорите, асансьорът и стълбището се контролират с охранителни камери. На етажа са разположени дузина агенти, още толкова контролират достъпа до него, без да броим присъствието на испанските сили за сигурност. Дори мишка не би се промъкнала незабелязано!

— Но въпреки това той се е измъкнал по някакъв начин! — раздразнено възрази Лоу. — Кой го е направил, кой го държи в момента? Нямам отговор на тези въпроси и не знам какво, по дяволите, ще обясним на света!

— Мамка му! — изръмжа Хап Даниълс, без да се обръща конкретно към никого. Беше най-дългият и труден миг в живота му.