Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (102)

102

Барселона, хотел „Палас“, 4:10 следобед

Джейк Лоу и д-р Джеймс Маршъл бяха сами в апартамента, превърнат в комуникационен център. По риза, с разхлабена вратовръзка и навити ръкави на ризата, Лоу крачеше напред-назад със залепена за ухото телефонна слушалка. Прегънал почти двуметровата си фигура над работното бюро в центъра на стаята, Маршъл следеше екраните на двата лаптопа пред себе си, а на главата си имаше слушалки, с които следеше разговора на Лоу по кодираната линия.

— Господа — леко повиши тон Лоу и направи лека пауза, за да привлече цялото внимание на събеседниците си. — Положението е следното: специалният отряд е влязъл в манастира. Открили са доктор Фокс мъртъв в една от лабораториите му. След кратка престрелка със Сикрет Сървис останките му са били евакуирани. Агентите не са били идентифицирани, доктор Фокс — също. Напуснали са манастира с граждански хеликоптер без други инциденти. От президента няма следа. Повтарям: от президента няма следа. При по-ранен контакт с нас доктор Фокс потвърди присъствието му в манастира в компанията на Никълъс Мартин. Трупът на доктор Фокс е бил открит в една от „чистите“ му лаборатории. Поради факта че президентът и Мартин не са били във въпросната лаборатория, а евентуалният път за оттеглянето им е бил електронно блокиран, трябва да приемем, че са тръгнали в единствената възможна посока — навътре в планината, по тунела, който започва от задния край на залата. Малко след появата на специалния отряд там е станала силна експлозия. Вероятно е била предизвикана от специалните устройства, поставени от доктор Фокс.

В разговора участваха на живо вицепрезидентът Хамилтън Роджърс и началникът на кабинета Том Кърън, които се намираха в американското посолство в Мадрид; държавният секретар Дейвид Чаплин от посолството в Лондон; министърът на отбраната Терънс Лангдън от щабквартирата на НАТО в Брюксел; генерал Честър Кийтън от дома си във Вирджиния.

— Трябва ли да заключим, че президентът е мъртъв? — попита Терънс Лангдън.

— Тери, аз съм Джим — намеси се Маршъл. — Не бива да стигаме до крайни заключения. Но от информацията на Фокс и наблюденията на екипа е почти сигурно, че президентът и Мартин са били в тунела по време на експлозията. Шансовете им да оцелеят са изключително малки. Или, нека го кажа направо — никакви.

— Знаем, че Фокс е организирал нещата така, че работата да бъде продължена от други. Така действаше и като командир на Десета медицинска бригада. Но нека те попитам направо: можем ли да продължим без него?

— Да, можем — отвърна Маршъл. — Без никакво съмнение. Достатъчно е да активираме хората под негово разпореждане.

— Разполагаме ли с подробности за смъртта му? Президентът има ли пръст в нея?

— Нямаме информация. Но каквото и да се е случило, не можехме да позволим тялото му да бъде открито там, защото това би предизвикало официално разследване.

— Но той несъмнено е бил видян в манастира и от други хора.

— Фокс постоянно е влизал и излизал в офиса си. И в лабораториите, които е показвал без притеснение. Официалната версия ще бъде, че е заминал веднага след като е напуснал ресторанта. Мисля, че няма да имаме проблеми.

— А Сикрет Сървис? — обади се генерал Кийтън от Вирджиния. — Агентите, които са били там, несъмнено ще пуснат рапорт, ако вече не са го направили. Какво ще правим тогава?

Лоу погледна Маршъл и каза:

— Били са двама, Чет. Само единият се е легитимирал като агент на Сикрет Сървис. Хап Даниълс, началникът на президентската охрана. Не знаем кой е бил другият, нито пък как са се озовали там. Даниълс е бил ранен и оттогава насам е в неизвестност. Издали сме заповед, ако се появи, веднага да бъде доведен на разпит. Ще му бъде обяснено, че се е сблъскал с агенти на южноафриканските тайни служби, които са имали заповед да отвлекат доктор Фокс в ЮАР за ново разследване на дейността му. Състоянието, в което е бил открит, наложило да бъде преместен в дома си в Малта, където трябвало да бъде обявена смъртта му. Правителството на ЮАР е поднесло своите искрени извинения за усложненията, довели до раняването на агент Даниълс.

— Това не ми харесва.

— И на нас. Но това е положението. Той няма представа за самоличността на агентите и със сигурност не е намерил президента. Ако заяви, че е отишъл там заради информация от нашето посолство в Мадрид, ще кажем, че всички сме били заблудени по същия начин — тоест че информацията идва от ЦРУ, а не от южноафриканците.

— Някой трябва да провери тунела, в който е станала експлозията — загрижено се обади вицепрезидентът Роджърс. — Какво ще правим, когато тялото на президента бъде открито?

— Няма да бъде открито — отвърна с хладна увереност Лоу. — Тунелът води към Шеста лаборатория — онази, страшната. Според описанието на Фокс тя е минирана и се самоунищожава в момента, в който някой проникне в нея, без да вкара съответните кодове. Едновременно с това достъпът до нея се блокира. Ако се е случило това — а от рапорта на оперативния отряд имаме всички основания да вярваме, че е така — в момента тунелът е блокиран от сто хиляди тона скална маса. Тя се намира между въпросната лаборатория и останалите съоръжения на Фокс, а от другата страна е запечатана от около хиляда кубически метра пръст и камъни, резултат от вътрешно свличане. Фокс беше перфекционист и е организирал нещата така, че да изглеждат като срутване на стара миньорска шахта. Никой не може да допусне, че в нея е имало хора. Властите знаят, че тя е само част от огромен подземен лабиринт, запечатан преди десетки години.

— Господа — намеси се Маршъл. — Ако президентът не е бил в лабораторията — което е малко вероятно, тогава е останал в тунела. Но оттам изход няма. Дори да е оцелял, този тунел със сигурност ще бъде неговият гроб. По-късно ще мислим за официалната версия за причините за присъствието му там и как сме открили тялото му. В момента, слава богу, той е отстранен и не може да ни попречи. Сега трябва да действаме, бързо и решително!

— Съгласен съм — каза държавният секретар Чаплин от Лондон.

— Джим… — обади се Лангдън от Брюксел.

— Слушам те, Тери — отвърна Маршъл.

— Времето ни е дяволски малко! Трябва незабавно да дадем зелена светлина за предстоящата операция във Варшава!

— Съгласен съм.

— В такъв случай да гласуваме — настоя Лангдън.

Думите му бяха последвани от единодушен хор гласове.

— Съгласен.

— Против? — попита Маршъл.

Отвърна му мълчание, дошло от всички посоки — Мадрид, Лондон, Брюксел, планините на Вирджиния и хотел „Палас“ в Барселона.

— Добре — доволно промълви Лоу. — Вицепрезидентът трябва да подпише съответната заповед в качеството си на държавен глава. Нали така, Хам? Вече няма връщане назад.

— Знаеш, че аз съм стопроцентов привърженик на операцията, Джейк. И останалите го знаят. Наистина няма връщане назад! — Вицепрезидентът Хамилтън Роджърс в Мадрид направи кратка пауза и добави: — Чет, ти поемаш командването на операцията във Варшава.

— Слушам, сър. Ще го поема и още как! — прогърмя гласът на генерал Честър Кийтън.

— Много добре — усмихна се Лоу. — Значи въпросът е приключен. Ще се видим в Полша, господа. Желая ви късмет. — Прекъсна конферентната връзка и се обърна към Маршъл. — Май не изпитвам облекчението, което очаквах.

— Мислиш за президента, нали?

— Ами да, просто защото не можем да бъдем сигурни. Какво ще стане, ако той все пак е жив?

— Ще му се наложи доста да покопае, за да се измъкне — отвърна Маршъл, свали слушалките си и пристъпи към масичката с напитки. Избра малцово уиски и напълни две чаши, без да добавя лед. — До срещата във Варшава остават четирийсет и осем часа. Дори Харис да ни е подготвил някаква изненада, едва ли ще успее да я поднесе в рамките на тези два дни. Ще трябва да мине под, над или през хиляди тонове скална маса. А ако все пак направи чудото, ние ще го чакаме на вратата и начаса ще го приберем. Малко по-късно вече ще е мъртъв вследствие на инфаркт и правомощията му автоматично ще преминат в ръцете на вицепрезидента. Вярно е, че положението е доста изнервящо, но във всички случаи ние дърпаме конците.

— Това означава ли, че нашите агенти имат готовност, ако той се появи? — втренчено го погледна Лоу.

— Имаш предвид в офиса на Фокс?

— Или където и да е другаде.

— Не може да стане, Джейк.

— Имаме ли готови агенти? — разчленено повтори Лоу.

— Май говориш сериозно.

— Дяволски сериозно! Искам незабавно да бъдат разположени агенти не само в офиса на Фокс, но и на всяко друго място, от което може да се появи някоя изненада. Вътре, вън, отгоре и отдолу! Онази планина е надупчена от галерии като швейцарско сирене! Какво ще се случи, ако той все пак е оцелял от експлозията и в момента пълзи през някоя от тях? Какво ще се случи, ако открие път навън и успее да се измъкне?

— Това, което предлагаш, изисква огромна жива сила.

— Господин съветник по националната сигурност! — прогърмя Лоу. — Ако случайно не си го забелязал, в момента ние сме в състояние на война!

Маршъл задържа очите си върху лицето му, после докосна чашата му със своята.

— Добре, Джейк. След като го искаш — имаш го!

Лоу остана неподвижен.

— Трябва да повярваш в собствените си планове, човече — подхвърли Маршъл. — Просто да повярваш.

Лоу опразни чашата си на един дъх и я остави на масата.

— За последен път повярвах на един кучи син, който се казваше Джон Хенри Харис — въздъхна той. — И му вярвах цели двайсет и две години, Джим. Всичко изглеждаше наред, после изведнъж отиде по дяволите. Затова ти казвам, че докато не го хванем или не получим твърди доказателства за смъртта му, не мога да бъда сигурен в нищо! — Очите му потърсиха очите на Маршъл и се забиха в тях. — В нищо, Джим!