Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (136)

136

2:22 сутринта

Трите бойни хеликоптера се появиха внезапно. Петимата бегълци се намираха някъде към средата на стръмния склон, под надеждното прикритие на гората. Хеликоптерите изгубиха височина и се насочиха към далечната страна на пролома, на около половин километър от тях. Шейсет секунди по-късно се появиха отново, подредиха се един зад друг и бавно увиснаха над коритото на потока с включени прожектори.

— Свалиха войници — рече Хап.

Президентът се обърна към Хосе.

— Оттук накъде? — попита на испански той.

— През платото и надолу по обратния склон. След двайсет минути отново ще пресечем потока.

— Там, където излязохме на открито?

— Да.

— Колко широко е платото?

— Двеста метра. След него трябва да прекосим скалиста местност и да навлезем в друга гора. Зад нея е курортът.

— Колко време ще ни трябва?

— Искате да стигнем бързо, нали?

— Да.

— В такъв случай ще се спуснем по един сипей между скалите. Наричат го „Дяволската пързалка“. Много е стръмен, но ще ни спести три километра по пътеките, или около четирийсет минути. А скалите от двете му страни ще ни предпазват от хеликоптерите.

Президентът преведе думите му на Мартин и Хап и попита:

— Имаме ли някакъв шанс по тази „пързалка“ в мрака?

— Ти решаваш — сви рамене Мартин.

Президентът се обърна към Хап и загрижено попита:

— Как е рамото ти?

— Добре съм. Да вървим към сипея.

— Искаш ли още едно хапче против болка?

— Не — поклати глава Хап, замълча за момент, после добави: — Всъщност да…

— Досега изобщо не сме почивали, господин президент — тихо се обади Мартин. — Силите ни се изчерпват и това важи не само за Хап, а за всички. Трябва да рискуваме и да направим кратка почивка. В противен случай нямаме никакви шансове.

— Прав си — кимна след кратък размисъл президентът и се обърна към Хап. — Ти ще бъдеш часовникът. Тръгваме в момента, в който кажеш.

— Добре, сър.

2:32 сутринта

— Готов съм — скочи на крака Хап. Другите бавно го последваха.

— Хап — спря ги Мартин. — Ще рискувам да се намеся в твоята работа. Нашата задача е президентът да стигне до курорта преди преследвачите ни. Но твоят приятел Уди и всички останали имат друга задача: да го хванат и да го изведат по-далеч оттук.

— Какво искаш да кажеш? — втренчено го погледна Хап.

— Ти разполагаш с автомат и деветмилиметров пистолет. Дай ми единия.

Хап се поколеба, после бръкна под спасителното одеяло и измъкна 9-милиметров зиг зауер.

— Знаеш ли как да го използваш?

— Ще се справя.