Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (158)

158

Една минута и 38 секунди

Вратата се захлопна след тях. Мартин измъкна пистолета от колана си и предпазливо тръгна по коридора, следван от Хосе.

Една минута и 32 секунди

Приближиха се до склада и отвориха вратата.

Една минута и 28 секунди

Мартин избра две фенерчета от лавицата над работната маса. Подаде едното на Хосе и откачи ножица за рязане на ламарина от таблото зад вратата.

Една минута и 24 секунди

Мартин затвори вратата на склада и двамата предпазливо продължиха по коридора към помещението, обозначено като тоалетна.

Една минута и 20 секунди

Хосе остана да пази до вратата, а Мартин започна да съблича градинарската униформа. Първо свали ризата, а след това и панталоните. Смачка ги на топка и ги натика в тоалетната чиния. Докато дрехите подгизваха, той се наведе над умивалника и намокри косата си.

Напуснаха тоалетната точно шейсет секунди по-късно.

19 секунди

Изкачваха се по стълбището. Мартин беше пръв с пистолет в ръка. Фенерчето и ножицата бяха затъкнати в колана му, а мислите му бяха насочени изцяло към олтара и сцената, до които трябваше да си пробият път. Не забравяше и за аварийното осветление, което най-вероятно щеше да се включи веднага след прекъсването на тока. Къде ли са тези лампи, колко силно светят?

Беше взел ножицата с намерението да среже въжетата на жените, но сега се питаше от какво бяха изработени те. Даваше си сметка, че ако ножицата не свърши работа, щеше да се наложи да ги скъса с куршуми — едно доста рисковано начинание, защото налагаше бърза и точна стрелба независимо от осветлението. Особено тежко беше положението на Деми, защото тя беше завързана не само за китките и глезените, а и през шията. Един погрешен изстрел щеше да бъде фатален.

14 секунди

Стигнаха на горната площадка и пред очите им се разкри страничният коридор, за който беше споменал Хап. Мартин направи знак на Хосе и двамата затичаха по него.

10 секунди

Коридорът свършваше пред малка врата. Ами ако е заключена?, сви се сърцето на Мартин. Пръстите му обгърнаха топката и леко я завъртяха. Механизмът тихо изщрака и вратата се открехна. Той бързо я дръпна обратно.

6 секунди

Погледна Хосе. Младежът се усмихна и кимна.

— Gracias, Jose, gracias.

Момчето закачливо го блъсна по рамото. Мартин се усмихна и стори същото. Това хлапе наистина беше страхотно и можеше да направи всичко.

2 секунди

Една!

Осветлението в коридора угасна.