Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (60)

60

3:58 сутринта

— По дяволите! — бясно изрева Хап Даниълс.

Специален агент Бил Стрейт надничаше зад гърба му, а Лоу и Маршъл се втурнаха по коридора колкото ги държаха краката. Стая 408 беше празна.

— Бил ли е тук? — задъхано попита Лоу, пробивайки си път навътре. Без да му обръща внимание, Даниълс включи радиостанцията си.

— Веднага блокирайте изходите! — заповяда той. — Никой да не влиза или излиза! Искам проверка на всички, които са в хотела, плюс тотално претърсване! Стаи, гардероби, тоалетни, коридори, като този път не пропускайте и шахтите на шибаната климатична инсталация!

Джейк Лоу застана пред него и заплашително наклони глава.

— Попитах те бил ли е тук! — изръмжа той. — Бил ли е в тази стая президентът?

Даниълс закова пламнал поглед в лицето му. Така изтече цяла секунда, след която той все пак успя да се овладее.

— Не зная, сър.

В следващия миг отново говореше в микрофона:

— Алармирайте испанските тайни служби! Да отцепят всички улици в радиус три километра около хотела! Да арестуват всеки бял мъж на възраст между четирийсет и седемдесет, който няма достатъчно коса на главата си. Да издадат заповед за задържането на Никълъс Мартин и да си затварят устата пред медиите! — Извърна се към Маршъл и добави: — Мисля, че трябва да информирате прессекретаря и началник-кабинета на президента. И двамата ще имат адски много работа, в случай че инцидентът се разчуе.

— Бил ли е тук? — отново зададе въпроса си Джейк Лоу. Този път го направи по-сдържано, но в очите му горяха гневни пламъчета.

Хап Даниълс го погледна, подръпна крайчеца на ухото си и бавно огледа стаята. Леглото беше разхвърляно, а столът пред малкото писалище беше издърпан назад. Завъртя се и влезе в банята. В умивалника бяха захвърлени няколко използвани кърпи, ваната беше влажна, а от зле затворения кран на душа капеше вода. В продължение на няколко секунди Хап остана на място, умът му напрегнато работеше. Миг по-късно се завъртя, мина покрай съветника по националната сигурност и агент Стрейт и заби очи в неоправеното легло. След секунда се наведе и помириса чаршафите.

— Какво правиш, по дяволите? — сопнато попита Джейк Лоу. — Бил ли е тук, или не е бил? Или просто не знаеш?

— Афтършейвът — изправи се Даниълс.

— Какво?

— Афтършейв. Оставил е следи по чаршафите и възглавницата. Откакто го познавам, президентът използва все една и съща евтина марка.

— Значи е бил тук, така ли?

— Да, сър — кимна Даниълс и се обърна към Бил Стрейт. — Извикай екип криминалисти и ги накарай да изследват стаята.

— Слушам.

Стрейт се наведе над микрофона си и излезе в коридора.

— Хап — хладно се обади съветникът по националната сигурност Маршъл, подпрял почти двуметровата си фигура на ниското бюро. — Какво ще правим сега?

— Много се надявам да го открием през следващите двайсет минути. Ако не успеем, операцията започва отначало.