Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (53)

53

Барселона, хотел „Риволи Жарден“, 2:15 сутринта

Нощният купон продължаваше. Звучаха клаксони, потокът от автомобили и мотоциклети не секваше. Звуците на латиноамериканската музика проникваха дори през плътно затворените прозорци.

Президентът Харис спеше на леглото, а Мартин се беше свил на тясното канапе до него. Звънът на мобилния телефон събуди и двамата.

— Кой е? — тревожно се надигна Харис.

— Не знам — промърмори Мартин.

Телефонът продължаваше да звъни.

— По-добре се обадете.

Мартин взе апарата от масичката до себе си и натисна бутона.

— Ало.

— Обажда се Деми. — Гласът на младата жена беше приглушен, но напрегнат. — Разбрах, че сте напуснали хотела. Къде сте? Трябва веднага да се видим! Не искам да говорим по телефона.

Президентът включи настолната лампа, а Мартин сложи длан върху слушалката.

— Една жена, която настоява да се видим. Преди четири часа бих извършил убийство за това обаждане.

Харис се усмихна.

— Не е това, което си мислите. — Мартин приближи телефона до ухото си. — Още ли сте в „Рехенте Мажестик“?

— Да.

— Задръжте за момент. — Мартин отново покри телефона с длан и се извърна към Харис. — Свързано е със смъртта на Каролайн. Жената се казва Деми Пикар, френска журналистка, която пътува с Руфъс Бек, капелан на Конгреса. В момента са тук, в Барселона. — Колебанието му продължи само миг. — Не зная дали сте наясно с факта, че преподобният Бек е близък приятел на доктор Мериман Фокс.

— Онзи доктор Фокс?!

— Да — кимна Мартин и отново приближи телефона до устните си. — Дайте ми номера си, ще ви се обадя след пет минути.

Той надраска няколко цифри върху лист хартия и прекъсна връзката. После се обърна към президента и му разказа онова, за което вече беше информирал Питър Фадън: как беше последвал Фокс в Малта и беше поискал среща, представяйки се за член на екипа на конгресмен Бейкър; как се бяха срещнали в един ресторант, в който се беше оказала и въпросната Деми Пикар; как го беше притиснал с въпроси за производството на биологично оръжие, споменавайки Каролайн Парсънс и личната й лекарка Лорейн Стивънсън; как му беше подхвърлил лъжата за оставена от Майк Парсънс паметна записка, в която се настоява за проверка на показанията му пред комисията. Накрая той описа гневната реакция на Фокс.

— На другата сутрин открих, че докторът и преподобният Бек внезапно са отпътували от Малта в неизвестна посока. Мис Пикар също се готвеше да отлети, а отношението й към мен беше, меко казано, враждебно. Разбрах накъде ще пътува и така се озовах тук, в Барселона. Господин президент, вие споменахте, че Каролайн е била убита, но не зная дали сте в течение, че зад убийството й стои Фокс, който категорично отрече да се познава с доктор Стивънсън. Но именно те двамата са й инжектирали някаква смъртоносна бактерия, за която съм почти сигурен, че е част от секретните му експерименти по програмата за производство на биологични оръжия. Тя официално е прекратена, но всъщност не е. Именно тази програма е разследвала подкомисията на Майк Парсънс, преди той да бъде убит заедно със сина си. Не знам как точно Бек е свързан с всичко, но той съвсем скоро ще се срещне отново с Фокс тук, в Барселона. Може би още утре. Деми вероятно знае повече по въпроса, иначе не би ме потърсила така спешно…

Мартин се поколеба за момент, търсейки начин да добави това, което искаше. Не се наложи, защото президентът го стори вместо него.

— Мислите, че доктор Фокс е участник в преврата срещу мен, така ли?

— Може би, но не разполагам с доказателства. Знам само, че е бил обект на разследване от подкомисията и категорично е отрекъл, че програмата му още съществува. Но е продължавал тайните си опити с хора. И по-конкретно с един човек: Каролайн Парсънс.

— По какъв начин е замесена Пикар?

— Предполагам, че е използвала преподобния Бек, за да се запознае с Фокс. Преди две години сестра й изчезнала в Малта и тя се надява Фокс да й помогне в издирването. Поне така ми каза.

— Значи е забъркана случайно, така ли?

— Може би. Засега не мога да кажа нищо по въпроса. Но централната фигура е Фокс. Той не само е знаел как да убие Каролайн, но и защо да го направи. Ако получим отговор на тези въпроси, може би ще открием връзката с проблема, пред който сте изправен вие.

Президентът отмести поглед, опитвайки се да анализира чутото.

— Ако сте прав, това е липсващото звено, същността на плановете им. Знам, че би трябвало да бъда изненадан за капелан Бек, но вече нищо не може да ме учуди. — Обърна се и Мартин видя болката в очите му. — Те са замислили нещо ужасно, мистър Мартин! Нещо, което ние с вас трудно можем да си представим. Аз съм запознат само с част от плановете им, които, признавам, ми дойдоха абсолютно изневиделица. Голяма грешка от моя страна. Би трябвало да усетя, че нещо се готви. Вече споменах, че разполагам с много малко време, за да предприема нещо. Но ако ме хванат, всичко свършва!

— Може би тя ще помогне — кимна към телефона Мартин. — Все още не знам с какво, но в момента нямаме кой знае какъв избор.

— Споменахте, че тази жена не желае да има нищо общо с вас — втренчено го погледна Харис. — Какво ви кара да мислите, че можете да й се доверите?

— Ето един въпрос за милион долара.

— Можете ли да й се доверите, мистър Мартин?

— Някакъв младеж се залепи за мен веднага след като напуснах хотела си в Малта и ме проследи по целия път до Барселона. На летището ме предаде на друг — мъртвия от снимката във вестника. Той ме проследи до ресторанта, в който заведох Деми. Веднага след това направих опит да го притисна. Той побягна и се оказа на пътя на камиона.

— Решили сте, че Фокс е наредил да ви следят.

— Да. Исках да разбера на кого докладва този човек.

— И допускате, че Пикар има нещо общо?

— Не знам. Тя може да се окаже чиста и да ни бъде от помощ, но може и да ни закопае. Но за мен това означава едно, а за вас — нещо съвсем друго, господин президент. Предполагам, че решението трябва да вземете вие.

Президентът се поколеба само секунда.

— Помолете я да дойде тук — тръсна глава той. — Дайте й номера на стаята си. Да дойде веднага, без да казва на никого. Не споменавайте нищо за мен.

— Сигурен ли сте?

— Да.