Тери Хейс
Аз съм пилигрим (73)

8.

Брадли спял. Два пъти оставил обаждането да се запише на телефонния секретар, но когато домофонът изпищял, решил, че няма избор и трябва да отвори. Непознат глас на входната врата на сградата му наредил да вдигне проклетия телефон веднага.

Брадли вдигнал слушалката — Марси била до него — и чул, че вън го чака кола. Нуждаели се от него незабавно в централата на ФБР. Брадли опитал да разбере защо, но гласът отказал да му каже.

След като навлякъл пуловер и яке — беше два през нощта — го отвели в невзрачната сграда, която бях посетил няколко месеца преди това, и го качили на единайсетия етаж. Дежурният нощен агент го въвел в звукоизолирана стая — съвсем празна, ако не се брои телефонът със засекретена линия и един стол — и си тръгнал, като заключил вратата. Телефонът иззвънял, Брадли вдигнал слушалката — и чу моя глас.

Обясних му, че няма много време, така че трябва да слуша внимателно.

— Аз съм Броуди Уилсън, специален агент на ФБР. Разбираш ли? — Не мога да му го отрека — Бен прие всичко в движение.

Казах му, че след няколко часа заминавам за Бодрум, и му разказах с няколко думи за смъртта на Додж. Той веднага попита за връзката с жената от „Истсайд Ин“, но го прекъснах — това разследване не беше първата ни грижа. Казах му, че ще му се обадя от Турция и че задачата му ще бъде да слуша внимателно и да предава съвсем точно каквото му кажа на номер с десет цифри, който ще му дам.

— Не бива да записваш нищо, при никакви обстоятелства. Ще използваш единствено паметта си и бележки на хартия — казах по-рязко, отколкото беше нужно, но се безпокоях. Турската версия на „Ешелон“ щеше да разбере, ако използва записващо устройство, а това би накарало да засветят десетки червени лампички.

— От теб могат да поискат да предадеш съобщение за мен. Важи същото, окей? Ето телефонния номер…

Бях стигнал до средата, когато той ме спря:

— Сгрешен е.

— Не, не е — възразих рязко. И аз бях уморен като куче.

— Не може да е верен, Скот… Броуди… Няма такъв телефонен код.

— Има.

— Не, казвам ти. — Опита да спори, но се отказа.

— Кодът е валиден, Бен! Просто хората не го знаят, това е. Никой не го знае.

— О…

Продиктувах го до края. Не му го казах, но сега знаеше телефонния номер на криптирания мобилен телефон на директора на американското разузнаване — знаеха го само още пет души, сред които и президентът.

Без да го знае, Бен се включи в голямата игра.