Тери Хейс
Аз съм пилигрим (127)

62.

Късметът на момчето от Ел Мина, започнал с неочаквания подарък — мобилен телефон, — продължил с пълна сила.

В сряда следобед, докато се прибирало от училище, телефонът звъннал и се обадил мъжът, който му го подарил. Обяснил, че се обажда от Германия, където извадил късмет да открие джамия, която се ръководи в съответствие със строгата му вяра, и работа, която обещавала добро бъдеще.

Момчето понечило да задава въпроси, може би с мисълта, че някой ден би могло да отиде при този човек, като баща, проявил такава щедрост към него, но Сарацина го прекъснал — казал му, че за жалост бърза за работа, няма време и той трябва да го слуша внимателно.

— Намери химикалка. Ще ти дам един адрес.

Докато момчето ровело в чантата си, седнало на някакъв зид под сянката на едно дърво, Сарацина обяснил, че вече му е изпратил ключ, който отваря гаража на стария му апартамент. Вътре имало кашони с медицински материали — тези, за които му бил говорил. Помни ли? Негодните ваксини, със залепени етикети? След като получи ключа, момчето трябвало да отвори гаража и да впише на етикетите следния адрес.

— Отбележи, че са за мен — казал му Сарацина, — в „Хирон Кемикълс“, Карлсруе, Германия. Ще ти го кажа буква по буква, заедно с точния адрес, улица и номер.

След като приключил — и накарал момчето да повтори всичко, — казал, че вече е уредил куриерска фирма от Бейрут, с хладилен камион, да отиде пред гаража в събота сутринта. Дали момчето ще може да го изчака там и да отвори гаража? Разбира се.

След това му останала само още една задача. Казал на момчето да се обади на фирмата в Бейрут, от която бил купил индустриалните хладилници, и да преговаря с нея да ги откупи обратно.

— Каквото договориш, твое е — казал Сарацина. — Така ще се пазариш по-сериозно — добавил със смях.

Когато му казал какво може да очаква да получи за хладилниците, момчето не повярвало на ушите си — толкова получавала майка му за половин година в местната обществена пералня. Опитало да благодари на доктора, но той го прекъснал и му казал, че трябва да затваря, понеже бърза. Сарацина затворил и — макар че момчето не го знаело — това бил последният им разговор.

Сарацина излязъл от телефонната кабина край пазара на Карлсруе и седнал за момент на една дървена пейка. Вече наближавало — след няколко дни гаражът щял да бъде опразнен и десетте хиляди малки шишенца щели да са натоварени на камион, собственост на фирма за транспортиране на медицински материали.

Кашоните, в които били ценните шишенца, имали истински етикети от ливанска болница, а получателят бил реален служител от склада на един от най-големите световни производители на ваксини.