Тери Хейс
Аз съм пилигрим (51)

37.

Това е простата истина — без ефективна ваксина никоя държава на света не би могла да оцелее след организирана атака с едра шарка дори и ако е с население от 310 милиона души, което е отговорно за петдесет процента от богатството на земята, която има достатъчно ядрени оръжия, за да унищожи планетата и е създала повече лауреати на нобелова награда по медицина и в областта на точните науки от всяка друга страна. Пред лицето на variola major тя ще е също толкова безпомощна, колкото тримата нещастници, проснати в собствените си течности, погребани в каменната гробница.

Обаче само един човек, един вирус — дали наистина би могло да се осъществи? Сарацина знаел, че може, и, изненадващо, знаеше и Вашингтон.

Наричат го Черна зима.

Това е името на симулираната биотерористична атака, проведена през пролетта на 2001 година във военновъздушна база „Андрюс“. Години по-късно, когато работел в Ливан, Сарацина прочел доклада за изводите от учението в интернет — дори и през ум да не му е минавало преди това да превръща едрата шарка в оръжие, секретният преди време доклад определено би го насочил в тази посока.

Черна зима предполага атака с едра шарка срещу Съединените щати, при която един заразен индивид влиза в търговски мол в Оклахома Сити. След това симулацията анализира възможните пътища за разпространение и евентуалния брой на жертвите. Тринайсет дни след като заразеният влиза в мола, вирусът се е разпространил в двайсет и седем щата, заразил е стотици хиляди хора, убил е една трета от тях, блокирал е здравната система, довел е икономиката до състояние на свободно падане и е предизвикал повече или по-малко пълен срив на обществения ред. Разбира се, вирусът не подбира кого да зарази, така че полицаи, пожарникари и здравни работници падат жертва също колкото и обикновеното население — може би и по-бързо, — така че започват неконтролируеми плячкосвания и пожари. Болниците са принудени да заключат и барикадират вратите си. И симулацията е прекратена в начален етап — никой не искал да научава повече.

Всички, които са чели доклада и са участвали в изготвянето му, вероятно са си мислели едно и също — само един човек в мол в Оклахома Сити, преносител на не особено вирулентен щам на вируса. Ами ако е нюйоркското метро, парадът за Деня на благодарността или препълнен стадион?

И макар че правителството в крайна сметка инициира производството и складирането на запаси от ваксината, не беше осигурено никакво финансиране за откриване на лечение за болестта — единственият сигурен начин едрата шарка наистина да остане в историята и да излезе от списъците на потенциалните оръжия. Както мнозина отбелязват — генералите винаги се сражават в последната война, не в следващата.

Ами ако има двайсет, сто, хиляда заразени? Макар че докладът за Черна зима не го посочва конкретно, всички анализатори на ЦРУ, специалисти по биологична защита, епидемиолози и техните безкрайни компютърни симулации като че ли приемат, че заразеният от Оклахома Сити е самоубиец — някой, който умишлено се е заразил с вируса и след това е тръгнал да обикаля.

За Сарацина обаче използването на заразени самоубийци — наричани вектори от патолозите — било безсмислица. Макар и да е възможно в бежанските лагери в Газа да намериш млади мъченици, готови да влязат в кафене, препасани с бомби, смъртта във величествен взрив е нещо съвсем различно от бавната агония на едрата шарка. Когато работил с жена си в лагерите, Сарацина разбрал, че никой кандидат-воин няма да открие нищо героично в пълните с гной пустули — дори и да успееш да го прекараш през граничните власти на Щатите след 11 септември.

Не, той бил измислил нещо много по-ефективно от сценария, който си представяли американските експерти. Според собствената му преценка планът му щял да осигури най-малко десет хиляди вектора, пръснати надлъж и нашир из страната на далечния враг.

Наистина „меко“ ликвидиране на Америка.