Тери Хейс
Аз съм пилигрим (170)

33.

Брадли също отброявал секундите, само че използвал часовник и заради това броенето му било различно — по-точно от моето. Според него оставали четирийсет и шест секунди.

Дебелата бавачка била плувнала в пот и като че ли всеки момент щяла да се свлече на пода. Още по-лошо: стояла в локва урина — изпуснала се в момента, в който разбрала какво има предвид Брадли. С насочен пистолет — според инструкциите ми — той я накарал да вземе малкия и да застане в средата на стаята, точно под дебелата греда на тавана. Сега, седем минути след това, жената продължавала да хленчи и да се моли на турски, а момчето, макар и да било преодоляло първия пристъп на страх и крясъци, продължавало да плаче и да пита за майка си.

Всичко това късало нервите на Брадли и когато не гледал часовника си, той стоял със забит в пода поглед, като човек, който всеки момент ще повърне. Въпреки отчаянието си бавачката забелязала това и се объркала съвсем — той, изглежда, не бил толкова лош човек в края на краищата. Това й дало куража пак да събере малкото английски думи, които знаела, и да опита да го умилостиви.

— Млък! — извикал Брадли, повторил го още по-силно и вдигнал пистолета, защото тя не млъквала.

Тя отново се обляла в сълзи, хълцанията на детето станали още по-жални и Брадли искал единствено да приключи с всичко това възможно по-бързо. Още не било станало време, но той изключил телефона от зарядното — въпреки настояването ми да спазва уговорката точно — и решил, че докато Кумали отговори, ще мине още известно време.

Телефонът давал свободно — хайде, хайде, хайде!

И чул глас — слава богу, помислил си. Женски глас, говорел на турски. Изслушал няколко думи и решително прекъснал жената. Попитал дали е Лейла Кумали и й наредил да слуша внимателно…

Жената продължавала да говори с безизразен глас. Бил — Бен си дал сметка — автоматичен.

Бавачката — залитала под собствената си тежест, слабите й колене едва издържали сто и петдесетте й килограма — видяла през сълзи, че нещо се е объркало много сериозно — Брадли бил близо до паниката. Дишал тежко, мълчал — гласът говорел на език, който той не разбирал, не можел да го разшифрова, не знаел какво да прави. Това било нещо непредвидено. Къде по дяволите била турската полицайка?

Погледнал си часовника — трийсет и две секунди до изтичането на четирите минути. Канел се да затвори, когато друг глас, от уважение към клиентите на компанията, предал съобщението и на английски:

„Абонатът, когото търсите, е извън обхват или апаратът му е изключен“.

Брадли се вцепенил. Господи!