Тери Хейс
Аз съм пилигрим (50)

36.

Не мисля, че може да има добър начин да умреш, но знам един от най-лошите — далече от дом и семейство, окован като куче в изоставено село, когато тялото ти рухва под ударите на едрата шарка и единственото, което виждаш, е брадато лице, което те наблюдава през плътно затворен прозорец и слуша виковете ти за помощ.

На следващата сутрин всички пленници се събудили с тежък главобол в основата на черепа. Питали се дали не е някаква реакция към храната, но и през ум не им минало, че може да са били дрогирани. Защо му е на този човек да прави това? Нали не можели да избягат — били оковани за стоманени халки, бетонирани в каменна килия.

Когато двамата мъже най-накрая събрали сили да станат и да се измият на малкия умивалник, и двамата открили малки следи от ухапване — зачервено петно на татуираната мишница на единия и на бедрото на другия. Първо си помислили, че е от скорпиони или паяци, и почнали да претърсват килията сантиметър по сантиметър с газения фенер. Напразно.

С напредването на деня и през следващите дванайсет дни изпотяването нощем ставало все по-обилно. На жената се паднало да се грижи за тях в задушната килия — сменяла одеялата им, носела им храна, бършела горящите им тела, перяла изпоцапаните им дрехи. Същевременно била заобиколена от потта, дъха, слюнката им — без да го знае, се носела сред океан от милиарди заразни молекули в напълно превзета от вируса среда.

Веднъж, с отчаяното желание да вкара свеж въздух в килията, се качила на едно от буретата с вода и погледнала през прозореца, защото искала да привлече вниманието на Сарацина. Това, което видяла, я изплашило повече от всичко останало по време на дългото им изпитание. Не можела да определи защо. Той стоял на трийсетина метра от нея и говорел по сателитен телефон. Дотогава смятала, че е прост изпълнител в размяната, но сега решила, че този човек едва ли е маймунката, че по-скоро е латернаджията. Държал телефона така, че успяла да види лицето му, и по движението на устните и няколкото думи, които успяла да разгадае, разбрала, че говори на английски. Прекъснал линията, обърнал се и я видял зад стъклото. На лицето му се изписало разочарование, последвано от бесен гняв, и тя си дала сметка, че е видяла нещо, което не е трябвало да вижда.

Но това не й помогнало.

Същия следобед всички симптоми на мъжете, които се развивали постепенно, изведнъж се разразили — треската се засилила неимоверно, мехурите, които се образували по крайниците, се разпространили навсякъде и се изпълнили с гной, нощем ги спохождали сънища с халюцинации, вените и капилярите им започнали да се пукат и кожата потъмняла от кръвоизливите, плътта им се отделяла от скелета и изпускала странни миризми, а болката била толкова кошмарна, че двамата стенели почти непрекъснато в продължение на два дни. И толкова.

През няколко часа физиономията на Сарацина се появявала зад стъклото — той проверявал развитието на творението си. Това, което видял, за негова радост, било причинено от много опасен вирус, който — макар и да не бил сигурен — много наподобявал вид variola major, наречена хеморагична едра шарка. Известна сред изследователите като „парен чук“, тя причинява катастрофално кървене на най-големия човешки орган — кожата — и е сто процента фатална. Сто процента.

Когато мъжете умрели, жената също започнала да страда от висока температура и ужасяващо нощно изпотяване — разбрала, че самата тя също е във водовъртежа над канала. Късно една нощ Сарацина видял със задоволство, че се добрала до умивалника със залитане, за да охлади пламналото си лице, и открила първите пришки по ръцете си. В този момент Сарацина разбрал, че не само е синтезирал много заразен вирус, но и че добавеният допълнителен ген го прави неуязвим за съществуващата ваксина. Безспорно, в ръцете си държал оръжие за терор, което щяло да извади от употреба всички други оръжия за терор.

Тъй като била видяла бъдещето — за себе си и за нероденото си дете, което вече обичала, — италианката понесла всичко дори по-тежко от мъжете. Сарацина наблюдавал спектакъла със запушени уши и рецитирал Корана, за да заглуши виковете й.

Когато накрая силите й свършили, не помръднал. Искал да се наслади на момента — трите трупа доказвали, че държи в ръцете си възможност, която изпълва с ужас експертите по тероризма, дотолкова, че са му дали специално име. Наричат го „мека ликвидация“ на Америка.