Тери Хейс
Аз съм пилигрим (150)

13.

Въпреки енергичните възражения заместник-директорът на турската МИТ се обади по телефона двайсет минути след разговора ми с Шепота. Обади се на Лейла Кумали всъщност.

Разбира се, аз не слушах разговора, но по-късно получих преведена на английски транскрипция. Дори и от този текст, лишен от емоции и настроения, не беше трудно да се види, че човекът от МИТ е майстор в занаята си. Накара един от асистентите му да позвъни на Кумали и да уговори с нея час, в който тя да се обади на шефа му. Даде й номера на централата на МИТ и докато я прехвърляха от служител на служител, тя несъмнено си е дала сметка с колко властен човек разговаря.

Той й казва много учтиво, че има нужда от помощ във връзка със строго поверителен въпрос, който се отнася за посетител от чужбина. Бог знае какво облекчение е изпитала, когато е разбрала, че не разследват нея.

— Доколко познавате Дейвид Броуди Уилсън? — пита той.

В транскрибирания текст тук бе отбелязана пауза — Кумали вероятно е преодолявала изненадата си, — но заместник-шефът я окуражава.

— Нужни са ми само впечатленията ви, детектив. Не давате показания — казва той със смях. Биваше си го, по дяволите.

След това изслушва спокойно разказа й за мен, като я прекъсва само от време на време, за да я убеди, че думите й го интересуват.

— Благодаря. Много добре — казва, когато тя приключва. — Имали ли сте усещането, понякога, че може да не е служител на ФБР? — пита той. Започва да полага основите.

— Не… не — отговаря Кумали, но се замисля по-дълбоко и се колебае. — Има нещо… умен е… искам да кажа, удивително умен в работата си. Спомням си, че се питах дали всички от ФБР са като него.

— Да, изглежда обяснимо… това, че е добър — отбелязва заместник-директорът загадъчно. — Кажете ми, водил ли е някога телефонни разговори, във ваше присъствие, които да са ви се сторили подозрителни или неясни, като съдържание?

— Не… имаше странен навик обаче. Аз не съм го видяла, но секретарката ми го е забелязала. Слага батерията в телефона си само когато смята да говори, иначе я изважда.

Замислих се — въпреки грима и високите токчета Хайруниса се оказваше по-умна, отколкото си мислех.

— Защо да вади батерията? — пита шефът.

— Нямам представа.

— Ще ви обясня. Ако носиш в джоба си мобилен телефон, той може да бъде включен дистанционно, без да разбереш. След като заработи, вграденият микрофон може да бъде активиран. След това този, който се е свързал с телефона, може да чуе всичко, което се говори в стаята. Ако батерията се извади, няма такава опасност.

— Нямах представа — отговаря Кумали.

— Значи не знаете, че агентите разузнавачи винаги постъпват така?

— Агенти разузнавачи? Не ви разбирам. Какво значи всичко това?

Според инструкциите на Шепота заместник-директорът трябваше да докара разговора точно до този въпрос. Наистина беше експерт.

— Вие сте положил клетва служител на закона, при това с много добра репутация, мога да кажа. Всичко това е строго поверително.

— Разбира се.

— Имаме на българската граница камери, които записват всички преминаващи коли. Освен това знаем номера на наетата от Броуди Уилсън кола благодарение на софтуера, който ползваме, и установихме, че е влизал в България. Знаете ли защо?

Приказките за системата за разпознаване на автомобилни номера бяха свободни съчинения — такива системи съществуват, разбира се, но Турция не разполагаше с такава. Кумали обаче нямаше как да знае това.

— Не — отговаря тя.

— Двама наши служители оперират от другата страна на границата, в Свиленград, и са го засекли да купува евтин мобилен телефон и анонимна симкарта. Провел е един разговор от този телефон. Да е споменавал този град?

— Никога.

— В резултат на случилото се интересът ни към агент Уилсън силно нарасна. Поради причини, които не мога да обсъждам, смятаме, че това може да не е истинската му самоличност. Смятаме, че името му е Майкъл Джон Спиц. Говори ли ви нещо това име, детектив?

— Абсолютно нищо — отговаря Кумали.

— Спиц е агент от елитна група на ЦРУ — продължава заместник-директорът. — Това обяснява защо ви е впечатлил като много умен. Работата му е да преследва терористи.

Мога да си представя страха, изпълнил сърцето на Кумали, сама в бялата къща край старото пристанище: как изведнъж си е спомнила кодираните си разговори с Хиндукуш.

„Работата му е да преследва терористи“.

„В името на Аллах — вероятно се е питала, — кого преследва ЦРУ?“ Нея? Брат й? Била е наясно, че го издирват, но в какво е забъркал нея?

— Смятаме, че разследването на убийството е прикритие — продължава заместник-директорът. — Повод да дойде в Бодрум. Имате ли представа какво разследва в действителност?

— Не — лъже тя. В транскрипцията е отбелязано, че го изрича натъртено.

— Благодаря ви, детектив, помогнахте ни много — казва шефът. — Засега няма да предприемаме нищо. Ще слушаме телефонните разговори на Спиц и ще чакаме. Ще ви дам обаче телефонен номер, директен. Ако чуете нещо, трябва да ми се обадите незабавно. Нали? — казва той, диктува номера и затваря.

С Шепота нарушихме всички правила — погрижихме се обектът да научи истината за мисията. По такъв начин обаче сложихме стръв в капана — Кумали беше детектив и бях готов да заложа всичко, че инстинктивно ще поиска да разследва. Ще поиска да научи повече, страхът й ще я тласне към това, и бях убеден, че може да започне само от едно място — хотелската ми стая.

Едва ли би го направила сама, но вероятно познаваше доста престъпници, които биха влезли там. Моята работа беше да се погрижа всичко да е готово, когато дойдат.