Тери Хейс
Аз съм пилигрим (47)

33.

Същата вечер Сарацина установил импровизирана лечебница на верандата на къщата за гости и докато бил там два дни по-късно и се грижел за счупеното краче на някакво дете, видял Мохамад Кан и охраната му да излизат от крепостта на коне.

В крепостта и града се говорело, че господарят решил да посети далечните гробове на петимата си по-млади братя, загинали при различни конфликти, но всъщност яздел към иранската граница.

Три седмици след това се върнал, изтощен и с оплакване от остра болка в лявата ръка, което било само претекст да вдигне доктора от леглото. Седнали само двамата в къщата за гости, пили пак чай, Сарацина изслушал внимателно господаря Кан, който му казал да е готов за тръгване веднага след сутрешната молитва.

Извадили американска военна карта и проследили маршрута, а Кан обяснил на Сарацина, че го чакат шестстотин километра път, като избягва селата и се придържа към старите пътища за снабдяване на муджахидините, и че ще се движи сам през едни от най-тежките и отдалечени терени на земята. На близо три хиляди метра височина, на половината разстояние до върха на планина без име — само с номер — ще намери стар съветски наблюдателен пост, изоставен в развалини преди години. Там трябвало да се срещне с група мъже и — сред усамотението на високите върхове, далече от всякаква цивилизация — молитвите му щели да се сбъднат.

— Пленниците заловени ли са вече? — попитал Сарацина с разтуптяно сърце.

— Довечера. Проследени са и са избрани — двама мъже и една жена. Жената е бременна.