Тери Хейс
Аз съм пилигрим (24)

10.

Брадли ме настигна на вратата, през която от красивата градина на хотела се влиза в голяма галерия. Движеше се изненадващо бързо за куцането си.

Сбогувах се сдържано и си тръгнах, но той успя да ме настигне, преди да разбера, че ме е последвал.

— Искам да помоля за една услуга — каза той. — Затова с Марси дойдохме в Париж.

Поклатих глава и отсякох:

— Трябва да тръгвам.

— Слушай… моля… — Пое си дъх, бореше се с това, което смяташе да каже. Обаче не му дадох шанс — отблъснах ръката му и се обърнах, за да продължа.

— Не — каза той с авторитетен глас. Огледах се и видях, че хората от близките маси ни наблюдават. Не исках да правя театър и му дадох момент.

— Ако веднъж хлътнеш дълбоко долу, в тъмнината, после нищо не е същото — каза той тихо. — След като ме раниха, започнах да мисля по друг начин — за живота, за отношенията ми с Марси, за работата ми. Особено за работата. Ако има един позитивен ре…

Достатъчно.

— Съжалявам — прекъснах го. — Раняването сигурно е било тежко и се радвам, че всичко е приключило добре, но се налага да се погрижа за някои неща. — Нямах време да слушам сълзливи истории или размишленията за живота на човек, когото не смятах да виждам повече. Смятах да се махна от Париж, да потърся убежище, може би за да спася живота си, и нямах никакво време за губене.

— Само една минута — настоя той. — Само една.

След миг въздъхнах и кимнах — предполагам, дължах му някакво уважение за това, че ми бе показал по какъв начин някогашният ми живот може да бъде изваден на показ. Но го гледах хладно и всичко в поведението ми му показваше, че Стената на плача е в Йерусалим и че трябва да приключва бързо.

— Не ме попита как получих раните си… и искам да ти благодаря. Професионалистите обикновено не го правят, разбира се — повечето сме били в лоши ситуации и няма особен смисъл да се говори за това.

„Да, да — достатъчно за коректното професионално поведение. Какво искаш да ме питаш“, помислих си.

— Казах, че съм влязъл в сграда. Но не и в коя сграда. Бях в северната кула на Световния търговски център, когато се срути.