Тери Хейс
Аз съм пилигрим (37)

23.

Старият автобус ръмжал и пухтял, пълзял цяла нощ по шосетата от сирийската пътна система и спрял само за сутрешната молитва.

Когато най-накрая стигнал границата, намръщени митнически служители и гранични полицаи проверили документите на Сарацина, огледали го подозрително, а после започнали да се отнасят към него с нещо подобно на уважение, понеже разбрали, че е лекар. Ако обаче го били претърсили обстойно, нямало да открият четирите стъклени ампули — съдържанието им вече било скрито на недостижимо за тях място.

Било в кръвоносната му система.

Последното, което Сарацина направил, преди да излезе от банята на автогарата в Дамаск, било да извади от лекарската си чанта специална двувърха шпатула, да я потопи в съдържанието на ампулите, да одраска кожата на рамото си и да втрива течността, докато не се получи обилно кървене. Давал си сметка, че дозата е четири пъти по-голяма от нужната, но предпочел да се презастрахова. Превързал ръката си, облякъл си ризата и счупил празните ампули на мънички парченца. Пуснал ги в кошчето за боклук при остатъците от храната.

Докато обработвали документите му на границата, както и очаквал, вече го втрисало, започвал да се поти и главата му се пръскала от болка. Надявал се да успее да се добере до евтин хотел в Бейрут, преди да му стане съвсем зле. Симптомите, които изпитвал, били почти същите като симптомите на едно младо момче от английско село преди двеста години — първият човек, подложен на процедура, измислена от местния лекар Едуард Дженър. Тоест при първата ваксинация на света.

Защото Сарацина направил съвсем същото — рискувал живота си, влязъл в лаборатория за секретни оръжия и убил съвсем непознат човек, за да открадне ваксина. И нещо още по-странно — в онази баня той се ваксинирал срещу болест, която вече не съществува, която не заплашва никого, която е изчезнала от планетата преди четирийсет години.

Преди това обаче тя била една от най-катастрофалните за човечеството, причинила повече смърт от всички други болести и войните — убивала е по два милиона души всяка година, чак до шейсетте години на двайсети век, по един нов Холокост на всеки три години. За науката болестта е variola vera, а обикновените хора я наричат едра шарка.

Пълното изчезване на болестта обяснява защо на толкова малко места по земята има ваксина за нея — не е необходима на никого освен на някои изследователски институти и лаборатории за тайни оръжия. Не и ако — разбира се — планираш да възстановиш вируса и се безпокоиш, че и най-малката грешка в този почти невъзможен процес може да те зарази и да те убие. Поради тази причина Сарацина бил открил много добра ваксина, в която не се съмнявал — знаел, че е тествана щателно и е доказано ефективна.

Не всички ваксини „хващат“ и не всички ваксинации се отразяват еднакво на различните хора. За да компенсира този факт и — както казах — за да си осигури възможно по-голяма защита, той увеличил дозата. Било съвсем нормално да се почувства зле, но за Сарацина това било добра новина — означавало, че тялото му реагира и че имунната му система се мобилизира, за да даде отпор на нашественика. Ваксината „хванала“.

Докато служителят чакал на компютъра пред него да се появи паспортът на Сарацина, в близък офис зазвънял телефон. Докато някой вдигне слушалката, за да отговори и после да предаде заповедта за затваряне на границата, служителят пуснал Сарацина да премине в Ливан — човек с фалшиво име, истински паспорт и засилващ се имунитет срещу най-смъртоносния вирус на планетата.