Тери Хейс
Аз съм пилигрим (67)

2.

Първо ме откараха до Ист Ривър. На площадка за кацане ни чакаше хеликоптер, с който стигнахме до летище в Джърси, където се качихме на малък турбореактивен самолет и излетяхме веднага.

Час преди залез видях монументите на Вашингтон очертани на фона на смрачаващото се небе. Кацнахме във военновъздушна база „Андрюс“, където ни очакваха три джипа и типове с костюми. Реших, че са от ФБР или Сикрет Сървис, но грешах — бяха много повече от това.

Джипът в началото на колоната пусна мигащите светлини и се понесохме през гъстия трафик. Свихме по 17-а улица, стигнахме до старата административна сграда, минахме през пропускателен пункт и се насочихме към паркинг.

Отровните паяци бяха дотук — предадоха ме на четирима здравеняци с костюми, които ме преведоха през фоайе, по коридор без прозорци и ме качиха в асансьор. Имаше само спускане надолу. Излязохме в подземно помещение, охранявано от въоръжени мъже. Не се наложи да изпразвам джобовете си — сложиха ме в рентгенова кабина и видяха всичко — метал и биология, интимни подробности.

След проверката се качихме на количка за голф и минахме по няколко широки коридора. Колкото и да беше объркващо, не това беше най-странното — имах чувството, че никой не ме гледа, сякаш им бяха заповядали да извръщат очи.

Стигнахме до друг асансьор — този се изкачи шест етажа, ако не се лъжа — и четиримата костюмирани ме предадоха на възрастен мъж, добре облечен, със сива коса.

— Моля, последвайте ме, господин Джаксън — каза той.

Името ми не беше Джаксън, никога не бях чувал за Джаксън, сред многото ми псевдоними нямаше Джаксън. Тогава осъзнах, че съм призрак, сянка, без присъствие или име. Ако дотогава не си бях давал сметка колко е сериозно, вече разбрах.

Сивокосият ме преведе през зала без прозорци, пълна с работни места, но и тук никой не вдигна очи към мен. Минахме през малка кухня и влязохме в доста просторен кабинет — тук поне имаше някакви прозорци, но мракът вън и изкривяванията от бронираните, както реших, стъкла, не позволяваха да разбера къде съм.

Сивокосият каза нещо тихо в микрофона на ревера си, изчака отговор, после отвори една врата. Кимна ми и минах през нея.