Тери Хейс
Аз съм пилигрим (62)

48.

Междувременно петимата мъже и жената, седнали около бюрото на Линкълн, опитвали да очертаят план. Почти веднага влезли в конфликт.

Единственото, по което постигнали съгласие, било да не се променя статусът на застрашеност на страната — бил нисък и трябвало да остане такъв, за да се избегнат паниката и неудобните въпроси. Обаче през двата часа, които последвали, атеисти и дълбоко вярващи се хванали гуша за гуша по почти всеки въпрос, после изведнъж всички се съюзили срещу президента по няколко други теми, разделили се на групи, създали крехки съюзи с доскорошните си опоненти, върнали се към естествените си съюзи, после се понесли напред индивидуално, като самотни бойци.

— По-зле е от събранието на лоя джирга — казал шефът на кабинета тихо на диктофона си. Лоя джирга е голямото събрание на всички афганистански старейшини — причината да приемат такова необикновено име е, че не е имало друго по-смахнато.

Когато изтощението започнало да ги завладява, всички се обединили против Шепота, който се оказал най-твърдоглавият човек, на когото били попадали.

— О, махни си ръката от оная си работа! — троснала се шефката на вътрешната сигурност в един момент, извън нерви. Било толкова неочаквано за дама, толкова нехристиянско, че дори самата тя се ужасила, че го е казала. А Шепота се разсмял, защото бил добър човек, и всички го последвали.

В резултат присъстващите вече били в по-добро настроение и тогава Шепота неочаквано предложил първата истински добра идея. Сетил се за полоний 210.

Причината всички да го смятат за твърдоглав била, че отказвал да приеме каквото и да било предложение, докато не му обяснят как е възможно да започнеш издирване на даден човек в целия свят, без да обясниш на всички за какво го издирваш.

— Значи отиваме при пакистанците и им казваме, че адски ни е нужна помощта им, обаче, съжаляваме, няма да ви кажем причината — казал той. — Това не само ще ги обиди, но ще доведе до спекулации, а от опит знам, че когато много хора започнат да гадаят, все някой налучква истината.

По-късно, когато вече не се смеели на изблика на секретаря по вътрешната сигурност, Шепота отново се върнал към проблема:

— Тук става дума за използване на ресурсите на цялата американска разузнавателна общност и съюзниците й. Това означава повече от сто хиляди души да преследват един човек. Всички ще приемат, че е терорист, и ние ще им кажем…

Гласът му секнал, докато умът му, понесъл се пред гласа, стигнал до неочакван трамплин и отскочил във висините.

Президентът го погледнал.

— Какво има?

Шепота се усмихнал.

— Ще им кажем, че разполагаме със сведения от много надежден източник, че отвличането на чужденците е част от по-голям заговор. Че целта е била да се съберат средства за придобиване на полоний 210.

— Куфарчето? — попитал държавният секретар. — Ядреният спусък?

— Точно така — отвърнал Шепота. — Ще кажем, че или само онзи тип, или организацията, към която принадлежи, са на последната права до конструирането на ядрено устройство в куфарче.

Докато смелят идеята, другите приличали на пещерни хора, открили огъня.

— Всички ще помогнат — съгласил се секретарят по отбраната.

— Няма страна, дори и сред най-откачените, която да иска някой да пусне мръсна бомба в задния й двор.

— Така ще имаме основание да започнем най-мащабното издирване в историята — отбелязал Шепота. — Толкова е сериозно, че никой не би се усъмнил. Кой би съчинил подобна версия просто ей така? Разбира се, ще се преструваме, че не искаме да разкриваме източниците си…

— Но самите ние ще пуснем информацията да изтече — добавила секретарят по вътрешната сигурност. — В някой уважаван вестник. „Ню Йорк Таймс“ или „Уошингтън Поуст“.

Шепота се усмихнал — схващали идеята.

— Ще предизвика паника — каза шефът на кабинета достатъчно високо, за да се запише добре на диктофона.

— Разбира се, но не колкото едрата шарка — отвърнал Шепота. Вече бил мислил за обществената реакция и не вярвал, че тя може да навреди.

— Една бомба, един град. Президентът ще увери хората, че имаме ресурс да го спрем.

Всички се обърнали към президента, за да видят реакцията му, и с изненада открили, че тъгата на лицето му е още по-голяма от обикновено.

— Фактът, че измислицата за някаква си бомба в куфарче е по-приемлива от истината — казал той, — говори наистина зле за нашето време.

Присъстващите не били глупави хора, никой от тях, така че се замислили над тези думи. Къде е започнало всичко, вероятно са се питали. Как така светът е обезумял дотолкова?

Но Шепота със смъртта проявил практичност: бил най-твърд от всички присъстващи и не смятал, че има някакъв смисъл да се отделя повече време за разсъждения върху желанието на някои хора да вредят на други.

— Това означава, че ще можем да покрием летищата и границите с агенти, които ще въоръжим със скенери. Няма да има значение как ги наричаме — гайгерови броячи или друго, — стига да отчитат телесната температура. Това е един от първите признаци на заразяване с едра шарка. Естествено, ще обръщаме особено внимание на араби и мюсюлмани — какво като е дискриминация? Всеки с повишена температура ще бъде насочван към вторична проверка и ще бъде поставян под карантина, ако е нужно.

Държавният секретар го прекъснал:

— Това ли е най-вероятният начин за нападение? Някой умишлено да се…

— Самоубийци преносители на болести — прекъснал го Шепота. — Преди няколко години организирахме учение, наречено „Черна зима“, и това винаги е била предпочитана хипотеза. Ако успеем да заловим един от векторите и да го проследим в миналото, да възстановим пътуванията му, ще открием и тези, които са отговорни.

Последвала тишина, но Шепота знаел, че мълчанието е знак за успех, а не за разочарование. Минали били часове, но все пак вече разполагали с работна стратегия. Предвид обстоятелствата планът бил отличен и никой не би могъл да ги вини, че на лицата им се появила лека руменина на надежда и увереност.

Жалко, шансът планът да проработи бил минимален.

Първо, колкото и агенти да бъдели ангажирани със случая, само шепа хора знаели къде е Сарацина и те не биха проявили желание да помогнат на никого. Когато господарят Абдул Мохамад Кан чул, че се разразява буря и че пакистанците, афганистанците — и дори, по дяволите, дори иранското правителство — търсят мъж, който пътувал из Хиндукуш и опитвал да се сдобие с бомба в куфарче, нямало как да е сигурен, че става дума за доктора, който навремето бил такъв демон срещу хеликоптерите. За всеки случай обаче изпратил куриер — един от внуците си, на когото се доверявал напълно — с устно послание до иракчаните, които били отвлекли тримата заложници. Съдържанието на посланието било просто — казал им, че ги заклева в живота на майките им да не споменават и дума за тримата чужденци, които били отвлекли заради него. Отговорът също бил прост. Заклевали се в живота на майките си, че устите им са запечатани.

Вторият проблем бил, че хората в Белия дом вярвали в силата на бройката, в агентите на всяко летище, вярвали в скенерите и повишената телесна температура. Вярвали, сякаш е въпрос на вяра, че заразата ще дойде чрез заразени хора. Сарацина не бил на това мнение и предвид факта, че модифицираният вирус на едрата шарка бил у него, това несъответствие става критично.

Зората докосвала хоризонта и държавният секретар току-що бил поръчал да изпратят нещо за хапване, когато се обадили от „Ешелон“.