Тери Хейс
Аз съм пилигрим (155)

18.

Бен не се обади на Марси — когато се наложи да избира между две злини и неспособен да измисли алтернатива на плана ми да измъкнем истината от Сарацина, избра по-малката.

— Да преговорим плана пак — каза тихо, когато преодоля шока — и страха си — от надвисналата катастрофа.

Когато приключих с разясненията по плана и отговорих на куп въпроси — дори за дължината на въжето и как се прави примка, — включих на скорост, излязох от паркинга и подкарах по шосето.

Съсредоточих се върху шофирането. Намалих скоростта едва когато стигнахме Бодрум и тръгнахме по малките улички. Когато приближих къщата, която търсех, спрях до бордюра на петдесетина метра от нея. Посочих я на Бен, накарах го да посочи десет отличителни белега и да ги повтори. Това е стандартният начин за запаметяване и повечето изследвания показват, че дори при краен стрес човек запомня шест от десетте. След като се уверих, че дори във водовъртежа на активна мисия Брадли ще успее да намери точната къща, подкарах към хотела.

Докато Бен беше на рецепцията, аз тръгнах към стаята си, за да проверя какви щети са нанесли момчетата на Кумали. Когато влязох в асансьора, видях мениджърът да се усмихва и да взема паспорта на Бен.

— А-а-а, мистър Бенджамин Майкъл Брадли — каза му, — ще ми трябва кредитна карта от теб, за да бъда в безопасност.

— Моля? — каза Бен.