Тери Хейс
Аз съм пилигрим (102)

37.

Брадли вдигна телефона и ми каза, че не спи, но по гласа му разбрах, че определено е изтощен. Е, аз също бях изтощен. Започна да пита за Додж, за да поддържа легендата, но го прекъснах.

— Помниш ли музиката, за която говорихме? — попитах. Разбира се, че не помнеше. Нямаше представа за какво става въпрос.

— Чуваше се шум от трафик, музиката беше във фона…

— О, да… спомних си — отговори той. Влезе в крачка.

— Какво стана? — попитах. — Някой трябваше да опита да я идентифицира.

— Не знам, не съм чул.

— Заеми се с това, искаш ли? Задействай се с телефона.

— Разбира се — отвърна Брадли, обиден от тона ми, и веднага се ядоса, колкото и аз. — За кога ти трябва?

— За веднага — отговорих. — Преди няколко часа щеше да по-добре.

Изгладнял като вълк, ядях трета престояла шоколадова вафличка от минибара — седях на стола, гледах към града и мислех за жената, — когато звънна телефонът. Беше Брадли и ми каза, че музиката до голяма степен е провал.

— Филтрираха шума от трафика в Ню Йорк — каза. Споменаването на Ню Йорк беше празна опаковка. — И увеличиха музиката. Турска е, разбира се. Инструментът е кавал…

— Какво? — попитах.

— Кавал. Духов инструмент, прилича на флейта — седем дупки отгоре и една отдолу. Фолклорен инструмент. Казват, че овчарите свирели с това нещо, за да водят стадата си.

— Страхотно! Търсим овчар, който води стадо в пиковия трафик.

— Не съвсем — отвърна Брадли. — Среща се често. Бил много популярен в групите за фолклорна музика.

— Кавал значи. И какъв е източникът? Диск? Радиото? Свири на живо?

— След като отстраниха фоновия шум и усилиха музиката, загубиха сигнатурите, така казаха. Не могат да кажат.

— За бога! Не може да бъде лесно, нали?

Погледнах покривите и пак си зададох въпроса: къде е стояла? Някъде, където се чува трафик и мелодия, свирена на турски фолклорен инструмент, наречен кавал. Къде?

— Има и друг проблем — продължи Брадли. — Не могат да идентифицират мелодията. Записът не е много дълъг, но никой не го разпознава.

— Това е странно — казах. — Нали е фолклорна мелодия? При толкова много експерти…

— Да, прав си.

За момент замълчахме, а когато стана ясно, че няма какво повече да обсъждаме, смених темата.

— Съжалявам, Бен.

— За какво?

— Че се държа като задник.

— Е, ти винаги си си задник — отвърна той, напълно сериозен, както винаги. — Така или иначе, казах на нашите приятели, че усещаш напрежението и започваш да поддаваш. Да се пропукваш.

— О, чудесно, това ще помогне на кариерата ми — отговорих.

— Радвам се да помогна — каза той. Не се засмя — беше Бен Брадли в края на краищата, — но от гласа му разбрах, че съм изчистил нещата пред него, и бях благодарен за това.

— И още нещо — добавих.

— Да?

— Кажи им да намерят начин да ми изпратят записа. Само музиката, не трафика.

Не знам защо, но исках да го чуя.