Тери Хейс
Аз съм пилигрим (114)

49.

Влязох в две малки стаички. През зимата тук живееше Джанфранко, но сега мебелите бяха покрити с прах, а вещите му бяха изнесени.

Включих устройството и видях как стрелката на волтметъра оживява. Беше швейцарско и скъпо, за разлика от повечето боклучави китайски варианти, но пък бях сигурен, че ще свърши работа. Беше предназначено за строители и електротехници — показваше къде в стените и таваните има електрически кабели, така че да не забиеш в тях пирон или бормашина.

Ако някъде тук имаше тайна врата, тя трябваше да се задвижва или механично, или с електричество. Проблемът при механичното задвижване е, че е много сложно — нужни са макари и зъбни колела, вериги, противотежести. От друга страна, електрическото задвижване се състои само от електромотор, така че беше по-вероятният вариант.

Вдигнах устройството и започнах да търся. Опитвах да открия в стената кабел под напрежение, който да ме отведе до скрит ключ, обаче открих множество кабели, които водеха до електрическите ключове на осветлението. След това минах към тавана и пода, но без резултат.

Спуснах се надолу и си дадох сметка, че вятърът се е усилил и че порталът към морето трака — наближаваше буря, — но продължих нататък, към работилницата. Стаята — пълна с инструменти и рафтове с кутии боя — опираше в скалата и реших, че тук е най-вероятното място на евентуална скрита врата. Започнах от задната стена, без да се бавя.

Стрелката на прибора подскачаше непрекъснато — навсякъде в стената имаше кабели, но всички водеха към ключовете на осветлението или разпределителните кутии на инсталацията. Таванът и бетонният под — дори под работните маси — не дадоха резултат и въодушевлението ми помръкна.

Зачудих се дали не съм се развълнувал прекалено много заради свастиките и не съм се заблудил и влязох в съблекалните. Надеждата отново се появи, когато открих ключ под дървена маса — но отново рухна, когато открих, че с него се пуска подово отопление.

Оттам се насочих към баните, но реших първо да проверя тоалетната. Възможностите скоро щяха да се изчерпят.

Таваните и подът бяха чисти, както и три от стените, но от онази, на която имаше умивалник и шкаф с огледало над него, получих сигнал.

На тази стена нямаше електрически ключове или разпределителни кутии, обаче трепкащата стрелка не ме въодушеви — вероятно в шкафа имаше малка лампа. Отворих вратата с огледалото, но освен стара четка за зъби вътре не видях нищо.

С прибора проследих кабела под мазилката, докато стигнах до ъгъла — спря ме стената, на която бяха тоалетната чиния и казанчето. Стори ми се странно — кабел минава по стената и изчезва зад ъгъла. Какво ли имаше зад тоалетната? Чукнах стената — беше каменна или тухлена зидария. Плътна.

Върнах се при шкафа с огледалото и претърсих около него. Кабелът определено свършваше зад шкафа. Самият шкаф представляваше по същество проста дървена кутия и го огледах внимателно — беше стар, почти сигурно монтиран още при построяването на къщата — но огледалото беше ново. Зачудих се дали Джанфранко — момчето по поддръжката — не е получил нареждане да подмени огледалото и не е открил нещо интересно зад шкафа, когато го е извадил от стената.

С фенерчето осветих ръбовете на шкафа — ако имаше ключ, би трябвало да е леснодостъпен. Не открих такова нещо и докато се чудех дали да го развинтя и да го откача от стената, или да взема чук и да го разбия, открих под долния ръб малко хитроумно лостче.

Дръпнах го, шкафът се откачи от стената и успях да го вдигна нагоре. Беше на панти — великолепен образец на немската инженерна мисъл.

На стената отзад имаше месингов бутон с релефна свастика отгоре. Натиснах го.