Тери Хейс
Аз съм пилигрим (154)

17.

— Не! — извика Бен и се вторачи в мен. Никога не го бях виждал толкова ядосан. Тъкмо му бях обяснил как ще принудим Сарацина да разкрие така наречените условия на доставката и сега, когато свърших, той ме гледаше с отвращение.

— Няма да го направя. Никой не би направил такова нещо. Що за човек… що за ум… може да измисли нещо такова?!

— Тогава ми дай по-добра идея — казах, като се опитвах да остана спокоен. — На мен не ми харесва повече, отколкото на теб.

— Така ли? Забравяш, че ти сам си избрал този живот.

— Не съм. Ако си спомняш, опитвах да го изоставя. По-скоро той избра мен.

Ядосах се — последното, от което имах нужда, беше урок по морал. Натиснах спирачката и свих в паркинга на някакво крайпътно кафене с панорамна гледка към Бодрум и морето.

— Не ме интересува шибаната гледка — каза Брадли.

— Спрях, за да можем да говорим на спокойствие.

— За какво ти е спокойствие?

— Обади се на Марси.

Спрях далече от тълпата на терасата. Понечих да сляза от колата, за да го оставя сам.

— Защо да се обаждам на Марси? — попита той.

— Родителите й нали имат къща на брега… в Северна Каролина или нещо такова?

— Какво общо има къщата на брега?

— Имат или нямат?! — настоях.

— На островите. Защо?

— Кажи й да отиде там. Веднага. Тази вечер.

— Защо? А и тя ще попита защо.

Направих се, че не съм го чул.

— Кажи й да вземе колкото е възможно повече храна и бутилирана вода. Основни неща — ориз, брашно, газови бутилки. Не трябва да пропуска газовите бутилки. Колкото може да намери.

Той вече ме гледаше без гняв.

— Плашиш ме, Скот.

— Броуди! Името ми е Броуди.

— Извинявай.

— Не се извинявай. Ти си в безопасност на мястото си — на високите брегове на морала. Тя може ли да стреля?

— Разбира се. Учил съм я.

— Да вземе дългобойни оръжия. Карабини, ловни пушки. След малко ще ти кажа най-добрите модели и марки. След като ги разположи в къщата, ще й обясня как да ги направи напълно автоматични. Ще са й нужни и муниции. Много муниции.

Брадли опита да ме прекъсне.

— Чакай. Ако някой доближи къщата на двеста метра, ще ги предупреждава да се махат. Ако продължават напред, стреля на месо. Без предупредителни изстрели. Двеста метра, това е важно — от това разстояние няма опасност да вдиша аерозолни частици и да се зарази.

Видях в очите му да се появява страх.

— С какво да се зарази?

— С вирус. Много заразен и устойчив на всички известни ваксини. Този вид се нарича евазивно-хеморагичен и се смята, че смъртността при заразяване е 100 процента. Това е, което изпращат в страната ни. Едра шарка.

Бен Брадли, ченге от „Убийства“ в Манхатън, герой от 11 септември, човек, който бе пресякъл океана за втори път в живота си, външен човек, привлечен в секретния свят само преди дванайсет часа, човекът, който сега седеше на усамотена височина високо на турския бряг, най-смелият човек, когото познавах, стана единайсетият, който научи.