Тери Хейс
Аз съм пилигрим (131)

66.

Прегледах и останалите документи с надеждата Ингрид Кол да се споменава и другаде или да я открия на други снимки, но нямаше нищо — само думите на гостенина банкер и снимката с лошо качество от камерата за наблюдение.

В напредващия следобед се връщах към това и макар да се зарових дълбоко из вехториите в паметта си, не помнех някога да съм виждал по-привлекателна жена от госпожица Кол. На професионално ниво се опитвах да свържа гласа с изображението и мислех за гардении…

Тогава компютърът изписука и ме извести, че имам поща. Реших, че трябва да е Battleboi, и веднага се обърнах към лаптопа — но останах разочарован. Отново беше спам и трябваше да отиде в кошчето за боклук.

„Къде, по дяволите, е Самурая?“ — питах се ядосано, докато маркирах получените писма, за да ги изтрия. Видях, че са за някаква измама с награди, и натиснах бутона, за да ги изпратя в небитието. Нищо не се случи — пак си бяха там. Пак натиснах бутона със същия резултат и разбрах какъв глупак съм бил. Писмата, маскирани като спам, бяха от Battleboi.

Когато се запознах с него, докато прочистваше академичното досие на Скот Мърдок, той ми каза, че неотдавна бил създал особено гаден вирус, който много прилича на безбройните спам съобщения, които циркулират из киберпространството. Те са толкова очевидни, че дори и най-примитивният филтър би ги изпратил в папката за боклучава поща. Когато неподозиращият собственик — който си мисли, че филтърът е изпълнил функцията си — опита да изтрие писмото, неволно го активира и то незабавно сваля от Мрежата вирус или шпионски софтуер, или всяка друга програма, която Battleboi реши — например за регистриране на натисканите клавиши с цел записване на информация от кредитна карта.

След като бил заловен от федералните, не бе имал шанс да използва новата си бомба и вече знаех, че съм свалил информацията, която е открил за Лейла ал Насури-Кумали. Просто трябваше да я открия.

Отворих първото съобщение и с възторг прочетох, че съм щастливият победител на някаква онлайн лотария. За да получа печалбата си от 24 796 321, 81 долара, трябвало да изпратя имейл, а те щели да ми върнат оторизационен код и списък с инструкции. Другите писма ме призоваваха да не се бавя, за да не рискувам да изпусна печалбата си.

Опитах да натисна бутона ПЛАЩАНЕ без оторизация, но не се случи нищо. Реших, че всъщност търся код за дешифриране, който да отключи скрит файл, и вече се чудех дали Battleboi няма да го изпрати отделно, когато си дадох сметка, че вече ми е даден.

Копирах числото на „печалбата“ ми слято, без запетайката, преместих го в полето за оторизационния код и натиснах ПЛАЩАНЕ. И определено получих наградата си.

Отвори се документ и видях снимката на Лейла Кумали, на около шестнайсет, взета от шофьорска книжка. Отдолу имаше списък на всичко, което Battleboi беше открил до този момент, и когато го прегледах, видях, че определено е оцветявал картинката извън очертанията — точно както се надявах.

Обясняваше как решил, че щом Кумали е полицай, трябва да има образование — и го проследил. Тази стратегия му осигурила огромно предимство — рязко намалила броя на хората, които издирва. Колкото и да е стряскащо, повече от 45 процента от жените в арабския свят не умеят да четат и пишат.

Набелязал шест арабски държави и се заел със средните училища и колежите. Открил само една Лейла ал Насури на нужната възраст — в онлайн архив на училище в Бахрейн, където получила награда от конкурс за есе на английски език.

След това изгубил дирите й, но открил, че на арабски Лейла означава „родена в нощта“, и започнал да рови в блогове и социални мрежи, като издирвал няколко варианта на това. Под ник Midnight, Среднощ, открил жена, която публикувала в местен блог няколко материала за гмуркането с акваланг в Бахрейн.

Успял да проникне в базата данни и научил, че Midnight е интернет псевдоним на Лейла ал Насури, и се добрал до имейл адреса, който тя използвала тогава. Предположил, че след като е навършила седемнайсет, е опитала да получи шофьорска книжка, така че, въоръжен с имейл адреса и името й, опитал да проникне в базата данни на бахрейнската автомобилна администрация с надеждата да открие повече подробности. Били му нужни четири часа изтощителни опити, докато проникне в Мрежата и открие досието й. Там имало също така снимка и било записано месторождението й.

Беше родена в Саудитска Арабия.

След това Battleboi пишеше, че изчезнала за около две години, а след това открил снимката й на резюмето на академичната й справка от юридически колеж в Истанбул.

„Засега разполагаме само с това“ — пишеше.

Затворих документа и се замислих. Видях я пак — приближава телефонната кабина, разговаря с терориста от Хиндукуш, най-търсения човек на света — жена от арабски произход, която има образование, гмурка се с акваланг, научила се е да шофира и е заминала далеч от дома, за да учи в колеж.

Battleboi беше свършил чудесна работа, но нещата не ставаха по-ясни. Лейла Кумали може и да беше родена в Саудитска Арабия, обаче пак не виждах връзката.