Тери Хейс
Аз съм пилигрим (171)

34.

Кумали слязла по мраморните стъпала до мястото, което привличало археолозите повече от което и да било друго в комплекса.

Дълбоко под земята, където все още има съвсем запазени мозайки и стенописи, застанала до воден басейн, чиято повърхност е неподвижна като самата смърт. Това е храм, в който благородниците някога принасяли жертви на боговете си, за да им благодарят за безопасното пътуване. Кумали била идвала тук и сега дошла с надеждата магията на мястото да заглуши виковете и стенанията на Спиц. Не си дала сметка, че мястото заглушава и телефонните сигнали.

Загледала се в отражението си в подобната на огледало вода и си казвала, че това, което брат й ще направи с американеца, не се отличава от това, което сполита мюсюлманите в Абу Гариб и Гуантанамо. И в Ярка светлина.

Успокоена от тази мисъл, минала покрай басейна и навлязла още по-дълбоко в подобните на катакомби коридори.

Никакъв звук или телефонен сигнал не можел да проникне там.