Тери Хейс
Аз съм пилигрим (55)

41.

Когато чинуците кацнали, Сарацина вече бил слязъл по първия стръмен склон и прекосявал тясно брулено от вятъра плато. Западният свят извадил късмет, защото Кийтинг поел командването в селото, но Сарацина също получил своя дял добър късмет. Бил на кон.

Спускането му по склона ставало все по-трудно поради раненото му бедро. От опит като лекар знаел, че няма счупване, но при всички случаи да се движи му било все по-трудно.

Без патерица или тояга, която да поема теглото му, знаел, че много скоро ще трябва да намери пещера или някаква дупка, за да си почине поне няколко часа. И тогава, точно когато излязъл на платото, видял коня.

Било едно от товарните му животни — изглеждало изоставено и тъжно на лунната светлина, — което се било отделило от събратята си. Конят познал гласа му и с надеждата за компания и храна послушно отишъл при него. Сарацина уловил повода, който бил срязал по-рано вечерта, и се покатерил с усилие на гърба на животното.

Подкарал го в лек галоп, прекосил платото, намерил тясна пътека, която използвали козарите през лятото, за да се доберат до високите пасища, и се оставил да го води конят. Отрасналото в планината животно го свалило бързо по каменистата пътека, като инстинктивно избягвало отмитите от пороите участъци и свличащия се чакъл, без нито веднъж да загуби ориентация, дори и когато край копитата му се отваряли пропасти от по триста метра и повече.

Призори хеликоптери на ООН и американската армия започнали да летят над платото и да го претърсват, но смятали, че търсят пешеходец, и изградили цялата организация за търсенето си въз основа на това предположение. Предвид факта, че теренът бил осеян с оврази и пещери — както естествени, така и направени от хора, — работата на пилотите и наблюдателите се оказала доста трудна.

Периметърът на търсенето постепенно се разширявал, но с коня Сарацина излязъл далеч извън обхвата му, така че след два дни се присъединил към група скотовъдци номади — денем яздел с тях, а вечер спял между палатките им.

Рано една сутрин, докато се движели по високо било, видял старата трансафганска магистрала в долината долу. Сбогувал се с номадите и тръгнал към нея.

Два часа по-късно се влял в реката изпотрошени камиони, забързани пикапи, предимно тойоти, и претъпкани автобуси. И изчезнал в хаоса на съвременен Афганистан.