Тери Хейс
Аз съм пилигрим (58)

44.

Тайната беше опазена. Към полунощ онази неделя само девет души на света — освен Сарацина — знаеха истината. Малко след това, макар и дълго преди това да бях предал значката си, станах десетият.

Първите двама посветени — Дракс и шефът му — бяха от армейския Изследователски институт по инфекциозни болести. Третият беше заместник-директорът на националното разузнаване. След като се уверил, че това, което са му докладвали, е истина, се обадил спешно на шефа си — и директорът на националното разузнаване станал четвъртия посветен.

Директорът не беше бюрократ и познаваше отлично историята и практиката в разрастващата се разузнавателна общност — започнал кариерата си в Агенцията за национална сигурност като анализатор на снимки на съветски военни установки, направени от прелитащи високо самолети U2, и след това бил преместен в Тайни операции на ЦРУ. Благодарение на тъмната страна от кариерата му в този отдел, където бе извършвал убийства на обекти, и на факта, че беше един от най-кротко говорещите хора във Вашингтон, си беше спечелил прякор, който го следваше през цялата му кариера. Наричаха го Шепота със смъртта.

Та Шепота се обадил на президента, който спял в спалнята си в семейната част на Белия дом, на втория етаж, и изчакал малко, докато главнокомандващият отърси мозъка си от съня и отиде в кабинета в съседство. Вече минавало 11 вечерта, в неделя.

Президентът беше овдовял седем години преди това, така че не се е преместил в съседната стая, за да не събуди някого — живееше сам след смъртта на жена си. Не. Искал е да спечели малко време, за да откачи халата си от закачалката на вратата. Било му е ясно, заради времето на обаждането и тона на Шепота, че се е случило нещо много сериозно, и не е искал „Ню Йорк Таймс“ да пише, че е бил в леглото по гащи, когато е научил новината.

Седнал зад бюрото, президентът изслушал Шепота, който му разказал, че в изоставено село в Афганистан е открит жив вирус на едрата шарка, че това не е обикновена едра шарка, а генномодифициран щам, който преодолява ваксината, и че генетичният анализ показва, че са използвани компоненти, които са леснодостъпни по целия свят, че вирусът е преминал през нещо като клинично изпитание в планината Хиндукуш, че трима невинни са мъртви и че единственият заподозрян — човек, за когото никой не знае нищо, е избягал и несъмнено е изчезнал в някоя от съседните арабски страни, които общо имат население от около четиристотин милиона души. Накратко — че са изправени пред потенциална катастрофа.

При тези обстоятелства президентът — много доволен, че е облякъл халата — станал петия посветен в тайната.

Нито той, нито директорът имали някакви съмнения — тогава или през седмиците след това, — че тъкмо Америка е мишената. Със свито сърце и растящ гняв президентът попитал директора колко време според него ще мине преди да бъде осъществена атаката.

— Не знам — отговорил Шепота със смъртта. — Мога само да кажа, че някой, или група, изглежда, е произвел вируса и сега е сигурен, че той е годен. Защо му е да се бави?

— Разбирам — казал президентът, — обаче ти си директор на националното разузнаване, нужна ми е някаква времева рамка — обосновано предположение, каквото и да е.

— Не мога да знам. Дяволски скоро, само това мога да кажа!

Слава богу, че записващата система на Белия дом включва и частния кабинет на президента — поради това днес разполагаме с документ за единственото известно повишаване на тон от страна на Шепота със смъртта.

Казал на президента, че ще се обади да му изпратят кола и ще бъде в Белия дом след двайсет минути. Затворил и останал замислен за момент. В тягостната тишина на страха си нямало как да не си помисли, че Форт Детрик е потвърдил прозвището си за пореден път — Форт Проклятие.