Тери Хейс
Аз съм пилигрим (64)

50.

Шепота не взел душ, не закусил, не се отпуснал и за миг. Обадил се още от колата да изтеглят и да качат на служебния му компютър всички правителствени материали за Южна Турция, докато пристигне. Искал да научи възможно повече за региона, преди да реши коя агенция — да не говорим за индивидуален агент — ще натовари със задачата.

Поради това още с пристигането си от Белия дом се затворил в големия си кабинет и прекарал цялата сутрин там, зад затворена врата, със спуснати щори, приведен пред компютърния екран.

Прочел анализа на Държавния департамент за текущото политическо състояние на Турция — „Пак тъпотии“, помислил си — и взел тънката папка, която била изпратена на посолството на САЩ в Анкара, столицата на Турция.

Била от детектив от нюйоркската полиция, отдел „Убийства“, който искал да му помогнат да установи имената на всички жени, гражданки на САЩ, подавали документи за турска виза през последните шест месеца. Шепота не го знаел, но Бен Брадли бе стигнал до идеята — добра идея при това, — че някой, който има турски телефонен номер и скъп календар с удивителни антични руини, може би се готви да пътува за там.

Шепота видял, че е свързано с убийство в хотел „Истсайд Ин“ — нищо общо с местата, в които би отседнал, — и понечил да остави папката настрана.

Обаче изведнъж се сепнал. Усетът му за детайлите, който бил развил като млад, докато анализирал сателитни снимки на съветски военни обекти, все още бил налице. Винаги се вглеждал дълбоко в задните планове на всяка снимка и сега зърнал лице на мъж, едва различимо в сенките на местопрестъплението.

Шепота познавал този мъж. Дори и на снимката той изглеждал като страничен човек, който само наблюдава — каквото сигурно бил правил през половината си живот.

Шепота гледал физиономията ми на снимката дълго, замислен. После натиснал един бутон на бюрото си и повикал специалния си асистент. Почти веднага влязъл млад мъж, трийсетинагодишен, добре облечен и амбициозен.

— Искам да откриеш един човек — казал му Шепота. — Не знам какво име използва сега, но дълго време се водеше Скот Мърдок.

Специалният асистент погледнал снимката, която шефът бутнал към него през бюрото. Лицето на заден план било оградено в кръгче.

— Кой е този? — попитал асистентът.

— Преди години беше известен като Синия ездач. Вероятно е най-добрият агент разузнавач, който някога е съществувал.

Специалният асистент се усмихнал.

— Мислех, че това сте вие.

— И аз мислех така — отвърнал Шепота. — Докато не срещнах него.