Тери Хейс
Аз съм пилигрим (59)

45.

Докато правителствената кола бързала по пустите улици към Белия дом, Шепота със смъртта, седнал в защитената какавида отзад, с вдигнато дебело междинно стъкло, за да не го чува шофьорът, почнал да звъни по телефона. В първия разговор наредил незабавно да се арестува Уолтър Дракс. Дори и най-повърхностен поглед в досието му показвал, че този човек таи твърде много гняв, че е неуправляем и във всеки момент може да се разприказва или да започне да се хвали.

Няколко минути след това шестима души в три черни джипа влизат в кампуса на института, където ги посрещат няколко души от местната охрана. Шестимата влизат в лабораторията на Дракс с демонстративно показващи се изпод саката пистолети, казват на директора на института да се прибере в кабинета си, размахват пред Дракс някакви значки от ФБР, които може да са били или да не са били истински, и му казват, че е арестуван по подозрения в шпионаж. Дракс, съвсем объркан, възразил, че няма представа за какво говорят, че е лоялен американски гражданин и винаги е бил такъв. Те не му обърнали внимание, прочели му правата, а когато поискал да говори с адвокат, му отговорили, че това може да се уреди след като бъде обвинен формално. Разбира се, нямали никакво намерение да правят подобно нещо — вместо това го завели на летище в другия край на града, където се качили на правителствен самолет и кацнали на частно летище в Черните хълмове, Южна Дакота. Оттам с джипове го транспортирали до отдалечено ранчо и мрачните стаи в него. По ирония на съдбата — едно от странните съвпадения, които понякога ни поднася животът — това било същото ранчо, в което отведоха и мен, когато убих Синия ездач, поето и използвано по подобен начин от други организации от разузнавателната общност след разформироването на Дивизията. Както стана и с мен преди толкова много години, тайната на Дракс щеше да остане скрита от света.

Вторият телефонен разговор на Шепота — всъщност били три разговора — бил с посланиците на Италия, Япония и Холандия. Съобщил им с дълбоко съжаление, че току-що бил уведомен за смъртта на техни граждани, убити от похитители, когато похитителите си дали сметка, че нашите идват.

— Направили са опит да погребат труповете набързо — казал Шепота. — Идентифицирането и криминологичните изследвания, както разбирате, ще отнемат известно време.

Обяснил им, че по оперативни причини информацията трябва да се пази в тайна, и макар да не го казал изрично, те останали с впечатлението, че преследването продължава.

Последно се обадил на шефа на ЦРУ. Без да дава обяснения — което не е необичайно в света на призраците — му казал да се погрижи хората в защитни костюми в „хотел «Недоглеждане»“ да бъдат информирани, че всички тестове са отрицателни. Тъй като от тях нямало повече нужда, да се приберат в базата си незабавно. Едва след като напуснат мястото, там ще отидат агенти на ЦРУ, ще запечатат ямата и ще осигурят охрана на мястото.

Когато приключил с телефонните разговори — с които запушил най-видимите дупки, през които би могла да изтече тайната, — минал през портала на Белия дом.