Тери Хейс
Аз съм пилигрим (123)

58.

Не беше нито едното от двете, макар че по звука на кашлицата му и щракането на запалката, която поддържаше димяща безкрайна поредица цигари, като че ли смъртта беше по-близо, отколкото му се искаше…

Събудих се преди разсъмване, завлякох ранения си крак до лаптопа, включих флашката и се заех с файловете на Кумали. Работата щеше да е бавна и мъчителна, само че повечето документи бяха на турски и нямах друг избор, освен да се откажа от тях. Все пак дори и така човек добива представа за нещата и не мога да твърдя, че сред писмата и работните й документи открих нещо, което да предизвика подозренията ми — грешката, която повечето хора правят, когато искат да попречат на някого да види материалите им, е да ги шифроват, което означава, че човек като мен ще знае точно къде да търси.

Както подозирах още откакто бях в дневната й, нищо не беше шифровано, а ако тя беше достатъчно умна, че да скрие инкриминиращи документи пред очите на всички, аз, изглежда, не бях, защото не успях да ги забележа. Нямаше и нищо на арабски, макар че имахме сериозни причини да вярваме, че знае арабски.

След като от файловете не излезе нищо, се заех с електронната поща. За моя радост много от писмата бяха на английски и установих, че Кумали има широк кръг приятели и познати, много от които също бяха майки на деца със синдрома на Даун. Сред стотиците писма открих само две, които ме накараха да се вгледам внимателно — и двете бяха от палестинска благотворителна организация, свързана с Бригадата на мъчениците от Ал Акса — групировка, която често организира самоубийствени атентати срещу израелци. Имейлите потвърждаваха получаване на помощи за дом за сираци в Ивицата Газа и първата ми реакция беше: ако Кумали наистина иска да помага на деца, защо не прави дарения за УНИЦЕФ? От друга страна, благотворителността е един от петте стълба на исляма, така че ако е престъпление да се правят дарения на организации, свързани с радикални групи, вероятно щяхме да обвиняваме целия мюсюлмански свят.

Отбелязах двата имейла с червено флагче, после пуснах флашката в плик и го адресирах до Брадли в Ню Йорк. Веднага щом офисът на ФедЕкс отвореше, щях да го изпратя на Брадли, за да го предаде на Шепота за допълнителен анализ. Погледнах часовника — беше седем сутринта и макар че беше рано, исках да разбера дали фотографът е жив, или не.

Набрах номера, изчаках няколко минути, както ми се стори, и бях готов да се откажа и да позвъня по-късно, когато чух раздразнен глас, който поздрави на турски. Извиних се на английски, като говорех бавно, с надеждата да ме разбере.

— Може ли говори малко по-бързо? Иначе заспя пак — каза той като човек, който е слушал доста чужденци да говорят на английски.

Доволен, че поне мога да комуникирам с него, го попитах дали е фотограф и когато потвърди, обясних, че искам да направя специален подарък за годишнината от сватбата на двама приятели. Искам да направя фотоколаж от големия ден и затова са ми нужни копия от някои снимки.

— Имате ли сериен номер? — попита той, вече доста по-учтиво, след като разбра, че ще спечели пари.

— Разбира се — отговорих и прочетох номера от гърба на откраднатата снимка.

Каза ми да почакам, докато провери файловете си, и след малко ме увери, че няма проблем и че снимките са на екрана пред него.

— За да не стане грешка — казах му, — може ли да ми дадете имената на жениха и младоженката?

— No problemo. Той е Али Реза Кумали… — Започна да ми дава адрес, но не ме интересуваше — беше ясно, че полицайката не си е върнала моминското име.

— А нейното име? — попитах, като се постарах да говоря спокойно. — Имате ли го?

— Разбира се — отговори той. — Лейла ал Насури Това ли са хората?

— Да, това са, благодаря. — И добавих: — Как точно се пише моминското й име?

Той ми каза, благодарих му за помощта, казах му, че ще му се обадя веднага щом имам пълен списък със снимките, които искам да поръчам, и затворих. Името Ал Насури не беше турско — беше от Йемен, Саудитска Арабия или някоя от държавите в Залива. Независимо откъде беше, беше арабско. Арабин беше и човекът от Хиндукуш.

Грабнах паспорта си, излязох от стаята и забързах към асансьора.