Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- I Am Pilgrim, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2015 г.)
Издание:
Автор: Тери Хейс
Заглавие: Аз съм пилигрим
Преводач: Владимир Германов
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-545-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3448
История
- — Добавяне
7.
Докато опитвахме да вдъхнем живот на хилавата ми легенда, от дневната потърсиха Шепота. Там бяха настанени двамата специални съветници — и двамата имаха достъп до секретни материали, което им даваше право да работят с повечето правителствени документи.
Шепота отиде при тях за малко и се върна с папка, пристигнала преди минути от Държавния департамент. Съдържаше описание от десет абзаца — кратко, схематично, будещо тревога — за смъртта на американски гражданин в Бодрум преди няколко дни.
Беше умрял млад човек, но трябва да призная, за нас новината беше добре дошла — подобна смърт легитимираше интереса на ФБР.
Шепота ми подаде папката и макар че името на жертвата беше най-отгоре, не го погледнах. Вниманието ми привлече последният абзац — пишеше, че приятелите и познатите му го наричали Додж.
— Додж? Защо Додж? — попитах.
— Като колата — отговори Шепота. — Бил е на двайсет и осем години и е наследил автомобилната империя. Бил е милиардер. Мисля, че приятелите му биха могли с основание да го наричат и Щастливеца.
— Не е чак такъв щастливец — отбелязах и продължих да чета. Според доклада той и жена му били отседнали в една от къщите на скалистия бряг, известна като Френската къща, и той или се подхлъзнал, или скочил, или бил блъснат от брега на скалите, на около четирийсет метра по-долу. Лодки и водолази вадили тялото от бушуващото море цели два часа.
— Не мисля, че ще е погребение с отворен ковчег — подхвърли Шепота, когато разгледах приложените снимки и оставих папката.
Нямаше доказателства и може би бях склонен да търся връзки там, където такива няма — признавам, че си падам по конспиративните теории, — но нямаше как да не се зачудя дали няма връзка между парченцето хартия, открито в канала на „Истсайд Ин“, и обезобразеното тяло на един милиардер.
— Ще заложиш ли? — попитах и се обърнах. — Има ли шанс Додж и жената от Манхатън да са свързани?
Шепота беше прочел материалите по случая с жената, когато обмисляхме легендата ми, и би могъл да прецени колкото и всеки друг.
— Почти сигурно — отговори, — но не ме интересува. В момента ме интересува единствено легендата ти. Преди половин час лъскахме парче месинг и казвахме, че е злато, а сега имаме милиардер американец, загинал при съмнителни обстоятелства. Американец с добри контакти…
— Откъде знаеш, че е с добри контакти?
— Покажи ми едно семейство с толкова пари, което няма добри контакти.
— Няма семейство. Има само жена, така пише в доклада — възразих, като същински адвокат на дявола.
— Е, и? Не може да няма лели, кръстници, адвокати, попечител. Ще накарам да проверят, но при милиард долара не може да няма никого.
Беше прав, разбира се — знаех го, защото бях израснал при Бил и Грейс.
— Добре. Значи попечител или адвокат научава, че Додж е покойник. Какво следва?
— Ще поискам да му се обадят от Държавния департамент. Ще кажат, че имат притеснения около смъртта и искат някой заинтересован да поиска помощ от правителството. Адвокатът или попечителят се съгласяват…
— Да, би се получило — добавих. — Техен дълг е.
— Държавният департамент предлага да се обадим в Белия дом и да подадем формално искане — продължи Шепота. — Обажда се шефът на кабинета. Казва, че разбира — попечителят държи да се проведе качествено разследване. Това е чужда страна, може да се е случило всичко. Какво ще направи тогава Белият дом?
— Ще позвънят на ФБР да изпрати специален агент, който да присъства на разследването.
— Точно така — потвърди Шепота. — И ето го най-хубавото… Гроувнър може да се обади на турския президент лично, за да се уредят нещата. Милиард долара и името на голяма автомобилна компания — правдоподобно е да го направи.
И двамата знаехме — в този момент окончателно станах специален агент на ФБР.
— Какво име искаш? — попита Шепот.
— Броуди Уилсън — отговорих.
— Кой е той? — попита Шепота. Знаеше за какво става дума и искаше да е сигурен, че в случай на тежък разпит няма да се объркам с името.
— Покойник. Беше партньор по яхта на пастрока ми. Бил казваше, че нямало по-добър от него с платната. — Изведнъж, не можех да кажа защо, ме заля огромна тъга.
Шепота не забеляза — беше твърде зает с ролята на водещ офицер.
— Добре. Роден си на Лонг Айланд, плавал си с яхти всяка седмица, рождената дата е като твоята, най-близък родственик — овдовялата ти майка… Какво ще кажеш?
Кимнах и се напрегнах, за да запомня. Информацията беше за паспорта ми — овехтял вариант с множество печати трябваше да бъде изготвен от ЦРУ до няколко часа. Шепота вече бе вдигнал телефона — конферентен разговор с дневната, кухнята и трапезарията, — за да започне организирането и уреждането на безброй други подробности, които превръщат едно фалшиво име в реален човек.
Възползвах се от възможността да размисля — на терен, в Турция, щях да имам нужда от канал, начин да комуникирам с Шепота. Нямаше как да се свързвам с него директно — един агент на ФБР би представлявал интерес за турската версия на „Ешелон“ и несъмнено биха слушали всичките ми разговори. Ако обаче разследвам връзката между смъртта на Додж и убийството в „Истсайд Ин“, бих могъл съвсем легитимно да контактувам с отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция, която се занимава със случая.
Идеята ми беше Бен Брадли да стане пощенска кутия — да получава криптирани съобщения и да ги предава между нас. Веднага щом Шепота приключи с телефона, му го обясних. Не беше убеден.
— Как се казваше този човек? — попита.
— Брадли. Бен Брадли — отговорих.
— И е надежден?
Шепота беше преминал границата на изтощението отдавна, но въпреки това лицето му се оживи, когато му разказах за Близнаците и какво е направил Бен, за да спаси човека с инвалидния стол.
— Истински патриот — завърших.
— Шейсет и седем етажа? — каза Шепота. — Този тип не е патриот. Той е проклет атлет.
Вдигна телефона и се обади да изпратят хора от ФБР да вземат Бен.