Тери Хейс
Аз съм пилигрим (158)

21.

— Не всички смъртни присъди се подписват от съдии и губернатори — обясних. — Тази е била под формата на предбрачен договор.

Бяхме се преместили във фоайето — уютно място със запален огън, ленива котка и добър изглед към входа на хотела. За всеки случай — ако Кумали или албанците променят плановете си и решат да ме посетят.

— Въпросните мъж и жена се познавали от месец и половина, преди да решат да се оженят — продължих. — Тя се казва Камерън, той е Додж и в крайна сметка става дума за един милиард и двеста милиона.

— Нищо чудно, че е имало предбрачен договор — каза Бен и вдигна бирата си.

Едва ли имаше по-подходяща вечер за по питие, но се отказах от идеята.

— Камерън била обикновена продавачка, така че не разполагала с някакви особени лостове за въздействие или достъп до добри правни съвети. Излишно е да го казвам, но споразумението е било трудно. Ако се разведе с Додж, особено през първите пет години, не получава почти нищо. Ако обаче овдовее, получава всичко. Значи, ако се влюби…

— И иска реални пари… — добави Бен. — Додж наистина не е подписал предбрачно споразумение, а смъртна присъда — добави детективът от отдел „Убийства“ и повдигна вежди, впечатлен.

— След няколко месеца Камерън решава, че вече не иска да живее с Додж — продължих.

— Намесва се трети човек?

— Обикновено става така. В този случай е жена.

— Ау, тази схема, която продължава да е актуална — отбеляза Бен.

— Трябва да разбереш, че има някои неща, които не знам. Наложи се да гадая, да правя предположения, да разчитам на опита си, но знам, че съм прав.

Той кимна.

— Ти си единственият следовател, с когото не бих спорил.

— Интуицията ми подсказва, че двете жени са отраснали заедно, мисля, че са имали сексуални отношения, преди Додж да влезе в кадър — продължих. — Все едно, да приемем, че приятелката на Камерън се казва Мерилин — не знам истинското й име.

Погледнах крадешком часовника си — бяха минали само двайсет минути. Не се бях замислял, но времето, изглежда, тече бавно, когато чакаш края на света.

— Напуснали дълбоката провинция, където най-вероятно са израснали, и се преместили в Манхатън, изпълнени с мечти, предполагам. Камерън си намерила работа в „Прада“, а Мерилин искала да стане актриса. С други думи, работела е в някой офис.

— Тогава Камерън среща милиардера — каза Бен.

— Да. Било изненадващо, но Камерън си давала сметка, че това е нейният шанс да спечели състояние — мълнията никога не удря на едно и също място два пъти. Може да го е обсъждала с Мерилин, може да е минало много цивилизовано, но от опит знам, че животът е адски по-гаден. Предполагам, че е зарязала старата си приятелка. Каквото и да се е случило, тя се омъжила за него. В едно обаче съм сигурен — Додж никога не е срещал Мерилин, дори не я е виждал. Това е от значение за случилото се по-късно.

— Добре — каза Бен — Значи Додж и Камерън се женят, но бракът не потръгва.

— И то много скоро. Макар да съм сигурен, че Мерилин се е чувствала предадена, Камерън възстановила контактите с нея. Искала да се отърве от Додж, но имало един проблем…

— Предбрачният договор.

— Точно така. Двете обаче видели начин да го заобиколят — да останат заедно и да имат пари. Като го убият.

— И какъв е бил планът? — попита Бен.

— Не са имали план. После, една сутрин, група терористи им помагат. Единайсети септември. Офисът, в който работела Мерилин, е бил в една от кулите, а тя в този ден е закъсняла. Видяла е как връхлитат самолетите и си е дала сметка, че след това светът може да я смята за мъртва. За един кандидат-убиец няма по-добро алиби.

Вдигнах очи и видях трима гости на хотела да влизат и да се отправят към асансьора. Занаятът никога не напуска задната част на мозъка ми и знаех, че всички гости вече са се прибрали по стаите си. До десет минути младият дежурен на рецепцията щеше да заключи вратата, да провери товарната рампа и служебния асансьор отзад и да намали осветлението във фоайето. Погледнах часовника на рафта над камината — стрелките му като че ли не помръдваха. Къде беше Кумали? Къде, по дяволите, беше „Ешелон“?

— Но Мерилин е трябвало да остане мъртва — каза Бен и ме върна към единайсети септември и Ню Йорк.

— Точно така. Минала е през дима и разкъсаните тела и е открила идеалното място, където да се скрие. „Истсайд Ин“. Актриса е и е използвала уменията си, за да не може никой да я познае или опише. Всеки ден е планирала различна роля.

Бен кимна.

— Да. Не успяхме да й направим портрет по описания на очевидци. Вероятно е започнала да планира веднага — това я е отвело до Нюйоркската библиотека и твоята книга.

— Точно така. Притурката в края показва неразкритите убийства в различните държави. След няколко минути четене е видяла, че да извършиш убийство в някои страни е много по-безопасно, отколкото в Америка. Турция е идеална в това отношение — тук постиженията на криминологията се използват слабо, а следователите са претоварени с работа. За Камерън не е било проблем да убеди Додж да обикалят Егейско море, но за Мерилин това е било сериозен проблем.

— Мъртвите не могат да си вадят паспорти — отбеляза Брадли.

Кимнах. Светлините във фоайето започнаха да отслабват, котката се протегна, с Брадли погледнахме часовника над камината. Оставаха сто и двайсет минути.

Станах, отидох до рецепцията и си налях кафе. Ръцете ми трепереха.