Тери Хейс
Аз съм пилигрим (29)

15.

Коленете на Тлас се подгънали. Сарацина го уловил, преди да падне, и го повлякъл към колата му — черен американски джип, същия, чиито стъкла бил мил толкова много пъти. Спрял по средата на разстоянието.

Фраснал Тлас по лицето и видял как в очите на пленника му припламват искри на болка и гняв.

При планирането една от големите му грижи била възможността извлечените от трупа интравенозни седативи евентуално да съдържат химически маркер, чрез който да бъдат проследени до производител и партида. Номерът на партидата би насочил следствието към окръжната болница в Ливан, в която работел той, и екип усърдни следователи — от сирийската тайна полиция например — много скоро би прегледал списъка на служителите и би открил, че през съответния период той е бил в отпуск.

Обаче в Бейрут има предостатъчно магарета, за да се наложи появата на голям и нерегулиран пазар на ветеринарни продукти. В резултат тялото на Тлас било поразено от ампула конски транквилант и Сарацина се надявал единствено да е изчислил дозата правилно — да е достатъчна, за да не може жертвата да контролира мускулите си, но и не толкова голяма, че да загуби съзнание. Понеже тогава Тлас би бил безполезен — при всички случаи трябвало да остане в съзнание.

Фрас! Сарацина го ударил по лицето още веднъж за всеки случай, после продължил да го влачи към джипа. Както бил видял да прави Тлас, когато миел стъклата му, натиснал бутона на ключа, за да отключи вратите, отворил задната и стоварил пленника на седалката.

Вътрешността на джипа била като пещера. Във всички огнено горещи страни от Средиземноморието надолу, отвъд Арабския залив, има един безпогрешен начин да разбереш кой има власт и кой няма.

А властта предполага и затъмнени стъкла на колата.

Законът ограничава потъмняването до петнайсет процента, но колкото повече власт имаш, толкова по-тъмни стъкла можеш да си сложиш, без да пострадаш.

Тлас имал много власт и стъклата на кадилака му били затъмнени до плашещите осемдесет процента — така кабината била почти изцяло невидима отвън и идеална за това, което се случило вътре. Сарацина влязъл след пленника си, затръшнал вратата, прекачил се на предната седалка, мушнал ключа в стартера и запалил двигателя. Нямал намерение да пътува за никъде, просто искал климатикът да духа възможно най-студено. Натиснал бутона, който управлява задните седалки, и ги спуснал назад, докато Тлас не се оказал проснат като риба на корабна палуба.

Продължил по хореографията, замислена от седмици — извадил ролка дебела лепенка за електроинсталации от джоба си и пропълзял отзад. Тлас гледал с ням ужас как майсторът сграбчва китките му и ги овързва с лепенката за дръжките на задните врати. Бил проснат по гръб, както някога самият той бил постъпил с гола жена, която „разпитвал“ с голямо удоволствие, докато вече нямала сили да вика. После се отегчил и я удушил с гарота.

След това Сарацина овързал глезените, бедрата и гърдите на Тлас, така че да не може да мърда. Случилото се после обаче било по-странно от всичко — просякът залепил челото и брадичката на Тлас за облегалката за глава на седалката толкова здраво, че да не може да се движи въобще, като в менгеме. Тлас опитал да проговори, искал да знае какво, по дяволите, става — в края на краищата човек не тича с главата си, за да избяга. Само че от устата му излизали само слюнки — никакви думи.

С тихо удовлетворение Сарацина видял, че онзи се опитва да говори, че ужасените му очи шарят наоколо — и вече бил сигурен, че не е сгрешил дозата седатив. След като се уверил, че Тлас, проснат по гръб, не е способен да се движи, Сарацина отворил вратата, огледал се, за да се увери, че всичко е спокойно, измъкнал се от джипа и изтичал до леговището си.

Свалил брезента с едно рязко движение и нахвърлял в него газовия котлон и останалите си вещи, не оставил нищо, което да помогне на криминалистите по-късно. Омотал брезента на вързоп, метнал го на рамо, взел старата хладилна чанта, която по-рано през деня старателно бил заредил, сякаш заминава на странен пикник.

Последното, което сложил в нея, му създало най-много грижи — голяма торба с лед. Чудел се как да реши проблема цели седмици, а когато открил решението, то се оказало смайващо просто — поискал от най-добронамерения от охраната, онзи, който му казал, че за празника не остава никой от тях, да му помогне да охлади напитките, за да отпразнува Ейд по скромния си начин.

Попитал го дали ще е възможно да вземе от кухнята за персонала малко лед, а добрият мюсюлманин го донесъл както подобава, преди няколко часа.

„Eid Mubarak“ — казали си, когато Сарацина го мушнал в хладилната чанта — върху два малки пластмасови контейнера, някакви остатъци от храна и няколко бутилки нектар, които били само за заблуда. Истинското съдържание на хладилната чанта, специализираното оборудване, от което се нуждаел, било скрито в двойното дъно.

С хладилната чанта в ръка и вързопа на рамо Сарацина се върнал бързо при джипа. Тлас го чул да отваря задната врата и дивият му поглед се насочил към палестинеца, който се качил с вещите си и затръшнал вратата. Зловещо, просякът протегнал ръка и натиснал бутона на централното заключване, така че никой да не може да го обезпокои.

Сарацина изпразнил джобовете на заместник-директора, оставил настрана мобилния му телефон, отворил портфейла му, прескочил парите и кредитните карти и взел каквото му трябвало — служебната карта на Тлас, която отключвала вратите в сградата.

Все по-уверен, той отворил хладилната чанта. Извадил храната и вдигнал фалшивото дъно. Извадил плътен найлонов плик — завит и завързан с корда — и го сложил до себе си. След това започнал да пълни двата пластмасови контейнера с лед — и в спокойствието и методичността на действията му имало нещо, което Тлас разпознал.

„Този задник е лекар!“ — казал в главата си, единственото място, където можел да говори. Очите му шарели трескаво — стряскащото прозрение го изплашило повече, отколкото си мислел, че е възможно.

„Що за болен изрод с такова образование — и фантастична кариера, стига да не се забърка в нещо — би се хванал да мете паркинг?“

„Някой, който има план“ — бил отговорът, който дошъл незабавно. А от опит бил наясно, че мъжете, които имат план, обикновено са фанатици и не са от хората, с които можеш да водиш разумен разговор — дори и да успееш да накараш устата си да изрича думите.

Докторът извадил и латексови ръкавици. Те изпълнили Тлас с още по-дълбок ужас. „За какво ти са?“ — опитал да изкрещи.

Докторът отговорил, сякаш чул въпроса му. При други обстоятелства всички биха го поздравили за интуицията спрямо нуждите на пациента.

— Ще взема очите ти — казал Сарацина.