Тери Хейс
Аз съм пилигрим (61)

47.

Шепота със смъртта влязъл в Овалния кабинет и заварил секретаря по отбраната и секретаря по вътрешната сигурност седнали пред бюрото на Линкълн. Шефът на кабинета на президент Гроувнър си водел бележки и записвал разговора с малко mp3 устройство — никой не бил съвсем сигурен дали го прави за потомството, за автобиографията си или за да си опреснява паметта.

Същността на ситуацията вече била разяснена на секретарите и с това посветените в тайната станали деветима. Пред гръбнака на правителството си Гроувнър обявил, че не може да има по-голямо национално предателство от разкриването на заплахата, надвиснала над страната — и че това включва жените им, децата им, любовниците им и всички други, които им дойдат наум.

Те кимнали мрачно и Гроувнър се надявал да са искрени. Канел се да се заеме с набързо надраскания на ръка дневен ред, когато секретарят по отбраната го прекъснал:

— В светлината на това, което знаем, не е ли добра идея да започнем с четене от Писанието или кратка молитва?

Гроувнър видял Шепота и държавния секретар да поглеждат към тавана и си дал сметка, че в кабинета му има поне двама атеисти.

— Идеята е добра, Хал — отговорил на секретаря по отбраната, — и съм сигурен, че ще потърсим поотделно духовна помощ с напредването на нощта. За момента обаче нека продължим с дневния ред, какво ще кажеш?

Отговорът бил добър и дипломатичен и удовлетворил както Хал Ендърби, секретаря по отбраната, така и атеистите, седнали зад него. Президентът се обърнал към Шепота.

— Първо, сигурно ли е, че вирусът е обработен така, че да преодолява ваксината?

— Да — отговорил Шепота. — Има един ген, който е свързан с имунната система, и е присаден към ДНК на вируса. Това няма как да се случи без човешка намеса.

— Истина ли е? Може да преодолее ваксината? — попитал президентът. — Искам да кажа, това е доста сериозно технологично постижение. Досега не е правено, нали?

— За жалост, сър — обяснил Шепота и се огледал, показал с поглед, че каквото смята да каже е строго секретно, — през осемдесетте Съветите произведоха най-малко десет тона едра шарка, която беше разработена за разпространение чрез бойните глави МИР-5. Според високопоставен наш агент този материал е бил генно модифициран, за да преодолява ваксината. Мисля, че имаме всички основания да смятаме подобна модификация за възможна.

Получената от водещия шпионин информация за момент хвърлила в кабинета сянка, която била нарушена от единствената жена там — секретаря по вътрешната сигурност.

— Но това не означава, че сегашната версия е функционална. Руснаците са едно, терористите са нещо съвсем друго. Няма как да знаем, нали? — казала тя.

— Мисля, че знам — възразил президент Гроувнър. — Мъжът от Хиндукуш е имал трима пленници — не е възможно експериментът му да не е включвал ваксинирането поне на един от тях, за да провери дали вирусът се справя с ваксината.

— И аз мисля така — казал Шепота. — И очевидно се е справил. И тримата пленници са мъртви.

— Това означава, че нямаме никаква защита — отбелязал президентът. — Триста милиона дози ваксина са безполезни. — В слабо осветената стая настъпила тишина. — Трябваше да разработим противовирусен препарат — лекарство. Това би било единствената сигурна защита — казал Гроувнър почти на себе си.

— Вече е късно — намесил се държавният секретар, възрастен мъж, който изглеждал ужасно уморен.

Гроувнър кимнал и се обърнал към Шепота.

— Това ли наричат горещ вирус?

— Не знам — отговорил Шепота. — Колкото по-горещ е щамът, толкова по-бързо прегаря заразата. Вирусът не е точно живо същество — продължил той, — но определено не е и мъртво. Просто не може да оцелява без гостоприемника — в този случай човешкото тяло. Колкото по-бързо унищожи гостоприемниците, толкова по-бързо епидемията замира. Не ми се вярва, че този, който го е създал, иска да унищожи целия свят. Иска да унищожи само нас.

— Колко утешително — казал президентът иронично. — Добре. За избягалия. Как да го намерим? — Обърнал се към шефа на кабинета. — „Ешелон“?

Шефът на кабинета веднага се обадил където трябва, за да нареди в Овалния кабинет да бъде доставено всичко прихваното с „Ешелон“. За да се намали обемът на материала, Шепота предложил информацията да се ограничи до получената от местността около върха на планината Хиндукуш през последните дванайсет дни, макар да бил наясно, че и така обемът ще е огромен.

Разбира се, в планината няма телефонни кабели, а извън Кабул и няколко други големи градове няма антени за мобилни телефони, така че оставали сателитните телефони. Макар че „Ешелон“ ги обича — най-лесно се прихваща този сигнал, — проблемът е, че при състоянието на всички останали средства за комуникация в Афганистан, които са от каменната епоха, почти всички имат сателитни телефони — трафикантите на опиум, контрабандистите на оръжие, племенните вождове, талибанските командири, чуждестранните доброволци, журналистите, селските старейшини, лекарите, пътуващите правителствени служители.

Като добавим факта, че се използват десет различни местни езика и повече от четирийсет диалекта — да не говорим за завоалираните или кодови фрази, които се използват и варират от елементарни до почти неразгадаеми, — обемът на материала става невъобразим.

Въпреки това, ако самотният мъж, видян от лейтенант Кийтинг в планината, е бил използвал сателитен телефон някъде близо до селото, „Ешелон“ би го чул и записал. Разбира се, президентът си давал сметка, че няма гаранция онзи да е имал сателитен телефон, но при дадените обстоятелства изборът не бил особено голям — когато нямаш каквото искаш, се оправяш с каквото имаш.

В отговор на пряката заповед на президента охлажданите с вода компютри IBM Roadrunner във Форт Мийд — едни от най-бързите клъстъри на света — започнали незабавно да претърсват базите данни.

Ако не открият нищо в първия сектор, разширяват радиуса километър по километър и така могат да покрият не само държави, но и континенти. А търсели един-единствен глас сред десетки милиони.