Тери Хейс
Аз съм пилигрим (17)

3.

Въпреки баснословните богатства на Саудитска Арабия, въпреки огромните петролни залежи и любовта към високотехнологичните американски оръжия, в тази страна нищо не функционира както трябва. Например автобусната система на Джеда.

След като мотоциклетът му се разбил, синът на зоолога нямал друг начин да се прибере у дома, което означавало — поради хаотичното движение на автобусите и пясъчната буря, — че новината за екзекуцията го е изпреварила с около двайсет минути.

Разширената му фамилия се събрала в скромния меджлис на вилата и майка му зареждала роднините си с нарастващ ужас — между вълните от болка и стъписването тя се възмущавала от саудитската съдебна система и от самото кралско семейство. Макар че никой саудитски мъж — да не говорим за обществото — не би го признал, почти винаги тя се оказвала най-умният човек в стаята.

Горчивите й нападки престанали чак когато някой погледнал през прозореца и видял, че синът идва. Като едва успявала да си поеме дъх през сълзите, тя го посрещнала в коридора, отчаяно разтревожена — трагедия върху трагедия, — че той е видял екзекуцията на баща си.

Когато поклатил глава и казал за счупения мотор, тя се свлякла на колене и за първи и единствен път благодарила на Аллах за всяка една от раните на сина си. Момчето се навело, изправило майка си и над рамото й видяло двете си по-малки сестри, застанали сами, сякаш захвърлени на свой собствен остров от отчаяние.

Прегърнал ги всичките и споделил последната скръб, която му тежала по целия път към дома и която все още не била достигнала до тях — понеже бащата бил екзекутиран затворник, нямало да има погребение или церемония, нямало да склопят очите му, нямало да измият и увият тялото в плащаница според мюсюлманския обичай, като техен последен жест към него. Останките му щели да бъдат заровени в безименен и необозначен гроб, на общинска земя. Ако имат късмет, някой от работниците щял да го положи на дясната му страна, с лице към Мека. Ако имат късмет.

През следващите месеци, казва майката при дълго отлагания разпит, нямало какво да разнесе облака скръб, който бил засенчил дома им. Освен най-близките роднини при тях не идвали посетители, не им звънели по телефона — природата на престъплението означавала, че семейството ще бъде отбягвано от приятели и от обществото като цяло. В известен смисъл семейството също било хвърлено в необозначен гроб и заровено. Но дори и така неотменимият ход на времето притъпил острието на скръбта и момчето — изключителен ученик — най-накрая взело книгите си и продължило да учи у дома. Това стабилизирало семейството повече от всичко друго — в края на краищата образованието е посягане към по-добро бъдеще, колкото и невъзможна да изглеждала тази перспектива в момента за тях.

А после, осем месеца след екзекуцията, нечакана зора осветила източното небе — без семейството да знае, дядото неуморно действал в тяхна полза. Чрез малкото си връзки и много подкупи, които едва си позволил, той успял да осигури паспорти и визи за снаха си и трите деца. Това, разбира се, било потвърждение на любовта му към тях, но в действителност властите смятали вдовицата и децата на зоолога за позор и вероятно с радост са ги пуснали да заминат. Каквито и да били причините, една вечер дядото отишъл при тях и им казал, че рано сутринта трябва да заминат, преди тези, за чиято помощ е платил, да променят решението си.

През цялата нощ събирали малкото вещи, на които държали, направили по една последна обиколка из спомените си и без да има с кого да се сбогуват, рано сутринта потеглили. Колоната от четири претоварени фамилни превозни средства се движила четири часа — през територията на страната, през безвременната пустиня, покрай безкрайните нефтени полета, — докато призори не видели тюркоазните води на Арабския залив.

Подобно на огърлица, през морето се вие мостът, който свързва Саудитска Арабия с независимата островна държава Бахрейн. Той е дълъг 16 мили и се състои от множество мостове и виадукти — триумф на датската инженерна мисъл. Нарича се мост на крал Фахд. На всяка миля от моста от билбордове на семейството се усмихвал саудитският монарх, докато прекосявали морето, и момчето оценило тази ирония — това бил мъжът, подписал екзекуцията на баща му. Омразното лице на Фахд било последното нещо, което видели от родината си.

След като дядото платил още един подкуп на границата, той и трима роднини били пуснати в Бахрейн без документи, за да откарат багажа на семейството до една къща, която дядото бил наел чрез приятел на съсед. Никой не казал нищо, но всички помръкнали, когато я видели.

Порутеният дом бил на малък площад без настилка в полуиндустриален квартал на Манама — столицата на страната. Входната врата висяла на пантите, водопроводът едва работел, електричество имало само в две от стаите — но вече нямало връщане назад и всичко било по-добро от живота в Джеда.

След като разтоварили скромната семейна собственост, майката на момчето застанала пред свекър си в мухлясалата кухня и тихо опитала да му благодари за стореното. Той поклатил глава, мушнал малко руло банкноти в ръката й и казал, че ще изпраща още — не много, но достатъчно — всеки месец. Тя прехапала устна и опитала да не се разплаче заради тази щедрост, а дядото отишъл бавно при внучките си — които го гледали от двора — и ги прегърнал.

После се обърнал и се поколебал — оставил най-трудното за накрая. Внукът му си давал сметка какво следва и се преструвал, че има работа — отварял кашони на задната веранда. Дядо му се приближил и зачакал да вдигне поглед. И двамата не били сигурни — като мъже — колко емоции да покажат — докато дядото не протегнал ръце и не прегърнал момчето. Не било време за гордост — той бил стар и само Аллах знаел дали ще види внука си отново.

Отстъпил назад и погледнал младежа — всеки ден си мислел колко много внук му прилича на собственото му момче, което екзекутирали. Все пак животът продължава с децата ни и с техните деца и дори и деспот не може да ти отнеме това. Изведнъж се обърнал и тръгнал към колите, извикал на роднините да палят двигателите — не погледнал повече назад, за да не видят как сълзите се стичат по лицето му.

Момчето останало с майка си и сестрите си в сгъстяващия се мрак и гледало как светлините от бившия им живот изчезват в нощта.