Тери Хейс
Аз съм пилигрим (33)

19.

Миниатюрен водолаз работел неуморно по останките от потънал испански галеон, а пет красиви рибки клоуни плували покрай мехурчетата, които излизали от акваланга му.

Големият колкото стената аквариум изпълвал фоайето на луксозното административно крило на института с особено зелено сияние и Сарацина хвърлял трепкаща сянка на отсрещната стена. Докато се движел в притихналото пространство — близо до отчаянието, защото не знаел по кой коридор и в кое помещение да търси по-нататък, — за миг спрял, запленен от гледката с ярко оцветените рибки.

Не бил виждал такива от двайсет години, но знаел какви са. „Amphiprion ocellaris“ — казал си, изненадан, че още помни латинското наименование след толкова време. От всички тропически рибки тези били любимите на баща му и често, когато работел през почивните дни, той вземал малкия си син и го слагал пред огромните аквариуми в лабораторията си на морския бряг. Най-големият бил пълен с морски анемони, красивите, но коварни цветя на морския свят.

— Виж клоуните — казвал баща му. — Това са единствените рибки на света, които пипалата на анемоната не отравят и не убиват. Защо? Точно това опитвам да разбера.

Сега, след толкова години — сам в институт за разработване на тайни оръжия — Сарацина схващал иронията на ситуацията. Както баща му някога, той също бил обзет до вманиачаване от идеята да открие защита срещу смъртоносен патоген.

Искал да остане при рибките миг повече, да опита да си припомни усещането за невинност, но нямало време. Понечил да се обърне, да продължи — и видял тъмен коридор, който дотогава изобщо не бил забелязал. В дъното имало врата и той някак си бил сигурен, че стаята, която търси, е там, още преди да забележи червения полумесец на стената.

Знакът, еквивалент на християнския червен кръст, показвал, че там е медицинският център за първа помощ. За съществуването му знаел от една бивша служителка — медицинска сестра, с която бил работил в болницата в Ливан, — обаче тъкмо рибката клоун на баща му го насочила натам и той го приемал като знак от Аллах.

Вратата на центъра за първа помощ не била заключена и той влязъл бързо, минал през отделенията за прегледи и стигнал до стаите с материали в дъното. Предназначението на центъра било да се справя с появили се на място заболявания и за медицински прегледи на нови служители — поради това имало електрокардиографи, бягащи пътеки, дефибрилатори, респиратори и друго оборудване, с което би се гордяла всяка болница.

В средата на всичко това имало склад за лекарства и Сарацина влязъл вътре уверено, като човек, прекарал години в болници. До стената зад масата имало шкафове с лекарства и хирургически материали. На друга стена имало метални шкафове зад решетки, в които били подредени контролирани субстанции: наркотици, халюциногени, амфетамини и различни препарати, използвани за анестезия.

Не обърнал внимание на нищо от това — в дъното имало по-малка стая и той видял редицата хладилни шкафове, които го били довели до тази зарязана от Бога страна и го били накарали да живее като куче на един паркинг.

Тръгнал покрай хладилните шкафове, изпълнен с надежда и тревога. Опитните му очи различили пликове с кръвни продукти, флакони термочувствителни медикаменти и, както в болниците навсякъде, храната и напитките на персонала. Но нищо, към което имал интерес. С всяка следваща крачка отчаянието му растяло — може би всичките му предположения, всичките клюки, които бил дочул, щели да се окажат само огромна илюзия. Подобно на глупците, той също бил повярвал в нещо, в което би искал да вярва…

А после погледнал последния шкаф и свел глава в мълчалива молитва. На един рафт вътре видял осем картонени кутии с редове малки стъклени ампули. На кутиите имало техническо описание, което казало на Сарацина, че това е точно онова, което търси.

Отворил отключения шкаф и извадил шест ампули от една полупразна кутия. Бистрата течност вътре съдържала прекия резултат от експеримент, осъществен в малко английско село преди двеста години, а през ума на Сарацина — когато ги увил в кърпа и ги прибрал в джоба си — минала мисълта колко много общо има между него и рибката клоун. Той също щял да се движи в красиво, но коварно обкръжение, напълно защитен от смъртоносната отрова, която то съдържа. Трудно може да се опише какво е означавало всичко това за него — през отчаяните месеци, през които опитвах да го открия, дори когато пътуването ми се превърна в ужасяващо надбягване, попаднах единствено на две късчета хартия, които сочеха към него. На едното беше написано „риба клоун“.

След като прибрал ампулите в джоба си, той намерил регистъра за препаратите на масата и променил няколко цифри от предишни дати, преди три години, за да не открият, че ампулите липсват. Върнал регистъра, излязъл в коридора, затворил вратата и напуснал медицинския център, без да остави никаква следа. Изтичал покрай аквариума и по дългите тихи коридори към входната врата.

Преценил, че след още две минути ще е в безопасност, свободен. Имало само един проблем — пленникът в джипа можел да го настигне на финалната права.