Тери Хейс
Аз съм пилигрим (128)

63.

Кашоните пристигнали след пет дни.

Според документите куриерът ги е транспортирал до пристанището на Триполи, където ги претоварили в хладилен контейнер. Малък товарен кораб ги прехвърлил през Средиземно море и няколко дни след това влезли в европейската митница на Неапол, Италия.

Как да се изразя по-учтиво? Италия, дори и в най-добрите времена, не се слави с щателност или бюрократична ефективност. Когато кашоните пристигнали, времената били от най-лошите. Непрекъснатите бюджетни съкращения били нарушили сериозно капацитета и ресурсите на митницата, а непрекъснатата река контейнери с нелегални имигранти, решили да рискуват краткото плаване от Северна Африка, допълнително влошавали ситуацията.

Въпреки че кашоните съдържали биологически активни опасни материали, никой не ги отворил за проверка, да не говорим за анализ. Претрупаните с работа митничари се доверили на документацията, според която това била ваксина с изтекъл срок на годност, която се връща на производителя в Германия.

В Неапол кашоните били натоварени на камион и без повече проверки откарани в северна посока, през неконтролираната граница с Австрия и от Австрия — към Германия.

Пристигнали пред охранявания портал на „Хирон Кемикълс“ — една от стотиците пратки, които пристигат и заминават всеки ден — в 23.06 часа, според компютризирания дневник на охраната. Човекът на портала видял вътрешен номер за контакт — човек, който работи в склада — и му казал, че пристига пратка.

Порталът се отворил, шофьорът бил пуснат да вкара камиона и след още три минути Сарацина получил своите десет хиляди шишенца течен Холокост. Пътешествието, започнало преди толкова време с изтичането на секретна някога информация в интернет, било към края си.

Сарацина незабавно складирал кашоните в рядко посещавана част на склада, отделена за бракувани опаковки, и залепил на тях табели на турски и немски: „Не мести. Очакват се допълнителни инструкции“.

Първоначалният му план бил да отдели флакони с лекарства, предназначени за четирийсетте най-големи града в Съединените щати и да замени съдържанието им със собственото си творение. Това обаче би бил бавен и опасен процес. С пристигането си на работа още първия ден осъзнал, че няма да е необходимо да го прави. Стъклените шишенца, които взел в Ливан, толкова приличали на използваните от „Хирон“, че дори специалист би се затруднил да ги различи. Просто било нужно да им сложи нови етикети.

Започнал веднага да експериментира с разтворители, с които да свали етикетите от флакони нормални медикаменти, без да ги повреди. Били му нужни невредими и открил, каквото търсел, в голям магазин, предлагащ материали за художници — често срещан разредител, който разтварял повечето разпространявани в търговската мрежа лепила.

Контейнерите от по два литра били прибрани в шкафчето му и сега му оставало единствено да свали етикетите от истинските лекарства и да ги залепи на шишенцата, съдържащи вируса на едрата шарка. След това щял да ги изпрати в Америка съвършено маскирани, до четирийсетте големи града. Бил убеден, че системата на американското здравеопазване ще свърши останалото.

Давал си сметка, че смяната на етикетите ще е продължителен и трудоемък процес, но за негова радост работел сам, нощна смяна, и нямало сериозен риск някой да го види. Премислял всичко това толкова много пъти — дори отделил една цяла нощ, за да провери колко време ще му е нужно на практика, — че бил сигурен за крайния срок. Щял да се вмести в него.

Оставали още девет дни.