Тери Хейс
Аз съм пилигрим (167)

30.

Брадли открил нужната къща без никакви затруднения. Според плана излязъл от хотела пет минути след като ме взе Кумали и — с помощта на подробната карта, която му бях нарисувал — отишъл право в най-добре заредения магазин за железарски стоки в Бодрум.

Три минути след това излязъл от магазина с найлонова торба с покупката си и отново с помощта на картата тръгнал на югозапад. След единайсет минути свил по улицата, която търсел, и видял малко по-нататък склад за дистрибуция на кока-кола. Приближил го, пресякъл улицата, спрял пред малката къща.

След като я огледал и си припомнил шест отличителни белега, бил сигурен, че е на правилното място. Отворил портата, минал покрай градинските джуджета и почукал на вратата. Било 11.25 — точно навреме. След няколко секунди чул отвътре женски глас, който извикал нещо на турски. Бен не бил сигурен какво е, но почти не се съмнявал, че пита кой е.

Не отговорил нищо, просто оставил тишината да се задълбочи и — както повечето хора постъпват при такава ситуация — жената, бавачката на малкия, отворила. Брадли възнамерявал да натисне вратата здраво, след като бъде отключена, да влезе, да затвори и да говори с жената вътре в къщата.

Не се получило — при разговорите ми с Брадли не бях взел предвид факта, че жената е невероятно затлъстяла. Когато насилил вратата, тя опряла в огромната маса на бавачката и блокирала. Това дало на изненаданата млада жена достатъчно време, за да натисне вратата и да се разкрещи. За момент изглеждало, че Брадли ще остане заключен навън и целият план ще пропадне. Той обаче реагирал светкавично, слава богу — извадил пистолета си, мушнал го през процепа на вратата, насочил го към зъбите на изплашената бавачка и й изкрещял да отстъпи назад.

Тя не разбрала всички думи, но схванала общия смисъл. Направила крачка назад, Брадли влязъл и с все така насочен към жената пистолет затръшнал вратата. Тя била твърде ужасена, за да крещи, и това дало възможност на Брадли да дръпне пердето на тесния прозорец и да надзърне навън. За негова радост там нямало нищо необичайно и той си дал сметка, че трите големи камиона с рекламни надписи „Кока-Кола“, които маневрирали пред склада с ръмжащи двигатели, са заглушили виковете й.

Обърнал се и видял, че тя трепери от страх. Преди Бен да си отвори устата, някъде отвътре се появил малкият.

Пистолетът на Брадли бил потънал в телесата на жената и сега той го свалил, така че да не се вижда. Усмихнал се на детето. Момчето чакало само това. Тръгнало напред, смеело се, говорело на турски.

Бавачката се навела и го прегърнала, а това, заедно с усмивката на Брадли, като че ли я поуспокоило и треперенето се превърнало в лек тремор, вместо да се разрази като земетресение.

— Какво казва? — попитал Брадли и посочил малкия. Опитвал се гласът му да звучи приветливо.

Бавачката преглътнала и насилила ума си да мобилизира малките запаси английски, придобити, докато работела за различни семейства от чужбина през годините.

— Той казва… ти американец? — успяла да каже.

Брадли се усмихнал на малкия.

— Да. От Ню Йорк.

Бавачката превела на момчето, без да го изпуска от ръцете си.

— Пита… ти приятел на покланящ човек? — казала след това.

Брадли се озадачил — покланящ човек? Какво пък било това?

Бавачката обаче му помогнала.

— Иска каже човек от ФБР.

— А… — Брадли кимнал. — Броуди Уилсън Да, той е мой приятел.

Малкият казал нещо, а бавачката превела:

— Къде покланящ човек?

— С майка ти — отговорил Брадли.

— Къде отишли? — превела бавачката.

Брадли не искал да плаши момчето и му хрумнала добра, както си мислел, идея.

— Отидоха на пикник.

Веднага щом чуло превода, момчето се разплакало неутешимо. Брадли нямало как да знае, че това било мечтата на момчето — да отиде на пикник с новия си приятел от Америка — и че излизало, че не са го взели и са го изоставили.

Брадли гледал объркано. Бавачката успяла да изкопчи от детето, въпреки сълзите, защо плаче и обяснила на Брадли.

Полицаят се навел, без да показва пистолета си, и казал, че всичко е наред, че майка му скоро ще дойде да го вземе, но преди това трябва да изиграят една игра.

Веднага щом бавачката превела момчето се усмихнало и се поклонило на Брадли.

Бен и Марси нямаха деца и за Бен те бяха повече или по-малко представители на извънземна раса, но не е имало как да остане безразличен към силното желание на детето за нещо толкова просто — да го заведат на пикник. При мисълта за това, което трябвало да направи, в него се надигнало отвращение, но знаел, че няма избор: страданието на едно дете е нищо в сравнение с епидемия от едра шарка. Направил знак на бавачката да тръгне по коридора, към вътрешността на къщата.

В кухнята веднага спуснал щорите и заключил задната врата. Едва тогава се огледал.

Къщата била традиционна бодрумска къща, а кухнята, подобно на повечето наоколо, имала много висок скосен таван, за да помага да се разсейва топлината. В средата, високо горе, на напречна греда висяла лампа. Била окачена на солиден месингов болт и Брадли решил, че ще е идеален.

Обърнал се към бавачката, поискал телефона й и го включил в зарядното, което било на кухненската маса. Идеята била добра — ако батерията на телефона умре в критичния момент, всичко щеше да отиде по дяволите.

Бавно и отчетливо обяснил на бавачката, че има силното желание тя и момчето да останат невредими.

— Това обаче няма да е така — добавил, — ако опиташ да избягаш, ако се позвъни на вратата и отвориш, или посегнеш към телефона. Ще правиш точно каквото ти кажа, разбираш ли?

Тя кимнала, след което Брадли седнал, прибрал пистолета така, че да може да го извади моментално, отворил найлоновата торба от магазина и извадил дебело въже.

Малкият — заинтригуван — дошъл и седнал до него. Заедно почнали да правят примката.