Тери Хейс
Аз съм пилигрим (111)

46.

Малко след 11 септември, когато американските военновъздушни сили започнаха да бомбардират различни места в Афганистан, за да опитат да ликвидират лидерите на Ал Кайда, една жена от отдалечено село се превърна в легенда в джамиите, в които процъфтява ислямският фундаментализъм.

Самолетите пуснаха няколко лазерно насочвани бомби върху невзрачна къща, обаче американското разузнаване отново беше сгрешило. Оказа се, че човекът на име Айман ал Зауахири не е бил в сградата — там били само жена му и децата му.

Изневиделица, посред мразовитата нощ, мощните експлозии изравнили къщата със земята и убили повечето деца. Майка им обаче — зле ранена — оцеляла. Почти веднага към руините се спуснали мъже от околните къщи и като ругаели американците и се заканвали, че ще отмъстят, почнали да разравят руините с голи ръце, за да се доберат до жената.

Тя била в съзнание. Не можела да се движи, обаче си давала сметка, че в хаоса на удара не е имала възможност да забули лицето си. Чула как спасителите приближават и след като били достатъчно близо, за да я чуват, тя — обезумяла — им наредила да спрат. Като жена на ислямски фундаменталист и вярваща мюсюлманка нямало да позволи на никой мъж, който не е неин пряк роднина, да види незабуленото й лице. Казала, че предпочита да умре, отколкото да направи това, и заплахата не била празна. Въпреки молбите на спасителите и няколко други жени тя останала непреклонна и няколко часа по-късно, все още незабулена, се предала на пораженията от раните и издъхнала.

Прочетох за този случай скоро след като бе станал и си мислех за този вид религиозна всеотдайност или лудост — изберете определението, което предпочитате, — докато крачех по улиците на Бодрум. Някъде подсъзнателно бях очаквал да открия, че точно такава жена е комуникирала с най-търсения терорист чрез предварително записани на мобилен телефон послания. Вместо това открих Кумали — модерна според всякакви критерии, работеща жена — която сама шофира италианската си кола. Просто не можех да го проумея.

Определено онзи от Хиндукуш беше първият от нова порода ислямски фанатици — интелигентен, добре образован, запознат с технологиите — и в сравнение с него терористите от 11 септември приличаха на недодяланите главорези, каквито бяха. Западът най-накрая имаше враг, от когото си струваше да се страхува, и бях убеден, че той е лицето на бъдещето — много скоро щяхме да си мечтаем за добрите стари атентатори самоубийци и похитители. Колкото и образован да беше, този човек продължаваше да е непоклатим последовател на исляма, а единствената му, доколкото знаехме, сътрудничка, изглежда, беше всичко друго, но не и фундаменталистка. Да, Лейла Кумали се обличаше скромно, в съответствие с религията си, но беше много далече от жената на Ал Зауахири, както и да го гледаш.

Спрях пред един бар близо до морето, популярен сред младите туристи с раници, и отклоних шумната покана на три млади германки да се присъединя към тях. Огледах се и по-нататък по улицата видях каквото търсех — тиха пейка, потънала в сянка. Седнах и се обадих на Брадли.

Прекъснах го, защото ядеше сандвич на бюрото си, и набързо му разказах историята с Френската къща и телефонния номер. След това минах към истинската цел на обаждането. Казах му, че жената, която е натоварена с разследването, изглежда много компетентна.

— Казва се Лейла Кумали — казах му. — Запомни, Бен. Мисля, че ще имаме още много работа с нея. На около трийсет и пет е, разведена, но освен факта, че е тук само от няколко години, не знам кой знае колко за нея.

Звучеше достатъчно естествено, но се надявах все пак да съм дал на Брадли знак, че трябва да се обади на нашия приятел, който да ангажира хора, които да научат възможно повече за нея. Брадли не ме разочарова.

— Кумали, казваш? Ще ми кажеш ли как се пише на турски?

Казах му, но не опитах да информирам Шепота, че тя е жената от телефонната кабина. Колкото и голямо да беше това откритие, бях разтревожен. Още не знаех достатъчно за нея, тя не отговаряше на никакъв профил от тези, които си представях, и се опасявах, че някой от правителството — може би дори самият президент — може да нареди да я арестуват тайно и да я отведат в някоя страна от Третия свят, където да я подложат на изтезания, за да разкрие местоположението на Сарацина. Според мен това почти сигурно би било катастрофа.

От самото начало вярвах, че Кумали има начин да се свързва с него, и нищо не бе променило мнението ми, че е най-вероятно да става чрез безобидни съобщения в някой интернет форум — нещо като сайт за запознанства или скрито сред личните обяви в куп електронни публикации. Подобно послание, което не означава нищо за никого другиго, би било разбираемо единствено за Сарацина.

И, да, системата беше умна, но имаше и още едно, допълнително предимство — винаги можеше да бъде минирана. Малка промяна — грешно изписана дума например — би могла да подскаже на Сарацина, че тя действа по принуда и че той трябва да изчезне. А след като го предупредеше, че сме по следите му, едва ли някога щяхме да успеем да го хванем.

Поради тази причина исках да предупредя Шепота, че прехвърлянето в трета страна най-вероятно ще доведе до катастрофа. Освен това ми се искаше да можех да му разкажа повече за отношенията между една модерна турска полицайка и фанатизиран арабски терорист.

След като вечерта започна да напредва, си дадох сметка, че има идеална възможност да проуча живота на Лейла Кумали в по-голяма дълбочина.