Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (971)

Обитаема орбитална лаборатория (ООЛ)

Програма на американските военновъздушни сили за обитаем орбитален космически кораб главно за разузнавателни цели. Това амбициозно предложение не дава резултати поради непрекъснато нарастващите разходи и „черната дупка“ от Виетнамската война, която поглъща всички налични фондове.

Според първоначалния замисъл и първата набелязана орбита корабът не е трябвало да прелита над територията на Съветския съюз и няма РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ЗАДАЧИ. Проектът е предложен през януари 1964 г. и веднага е отхвърлен от министъра на отбраната Робърт Макнамара, тъй като той не вижда необходимост военновъздушните сили да изпращат човек в Космоса.

Тогава в проекта на ООЛ са внесени 2 кардинални промени: огромна радиолокационна антена и фотооборудване за разузнавателни снимки (последното е от „лабораторната“ част на програмата КИЙХОУЛ). Проектът получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ ДОРИАН.

ООЛ е трябвало да се състои от 3-местна капсула Джемини, свързана с 12,30-метрова цилиндрична лаборатория и жилищно помещение, и да е с тегло около 11,350 т плюс скачената капсула — 2,724 т, и необходимото оборудване за разузнаване — 2,270 т. Извеждането в Космоса е било планирано да стане с ракета Титан 3C при орбита 240 км. Според проекта лабораторията е трябвало да извършва пълна обиколка на Земята за 90 минути, а продължителността й на престой в Космоса да е няколко години със смяна на екипажите. Предвиждало се е доставянето на хранителни продукти и смяната на екипажите да стават с космически кораби. Престоят на 2-членните екипажи е трябвало да бъде максимум 30 дни. Предложената фотоапаратура за ООЛ е трябвало да има разширение 10 см, което означава, че е щяла да може да улавя обекти с тази големина на Земята. Въпреки това атмосферни смущения биха намалили ефективността до 23 см, което също би било доста добър успех.

ДЖЕФРИ РИЧЕЛСЪН пише в „Тайните очи на Америка в Космоса“ („America’s Secret Eyes in Space“, 1990):

Надеждата бе, че присъствието на човек в Космоса ще увеличи стойността на направените снимки. Набелязването и извършването на подробни снимки на някой нов обект можеха да отнемат седмици и месеци на спътник без хора на борда, а човек можеше да забележи и да снима новата цел без забавяне. Освен това, вместо да се хаби филм за места, към които няма интерес, определени райони можеха да бъдат пропуснати. По такъв начин астронавтите биха могли не само да определят целите на камерата на ООЛ, но и да разчитат направените снимки.

Един от най-важните пунктове на проекта ООЛ е бил предвидената способност непрекъснато да се наблюдава разположението на съветските ракети и бомбардировачи. Същевременно е била осигурена значително по-голяма гъвкавост, отколкото при разузнавателните спътници (вж. КОРОНА), и е имало да се извършват и други изследвания в Космоса. Освен това военноморският флот се е надявал, че ООЛ ще се използва и за океанско НАБЛЮДЕНИЕ.

Някои от служителите на Пентагона обаче смятат проекта ООЛ за „играчка“ за военновъздушните сили, а ЦРУ, тъй като отговаря за развитието на разузнавателните спътници, усеща, че новото начинание повтаря вече нещо постигнато и че не е нужно. Мнението на ЦРУ е важен фактор при вземането на решения. Освен това няколко конгресмени от Флорида, след като узнават, че ООЛ ще бъдат изстрелвани от военновъздушната база Ванденбърг в Калифорния, а не от Кейп Канаверал, се противопоставят на проекта. Те се опасяват, че по този начин ще бъдат закрити много работни места във Флорида. Според плана ООЛ е трябвало да бъдат изстрелвани от Ванденбърг, защото, за да се достигне полярна орбита от Канаверал, товарът трябва да се намали от 1,2 до 2,3 т, което значително намалява ефективността на ООЛ.

Развитието на ООЛ върви едновременно с първия необитаем космически кораб, чието изстрелване е определено за 15 април 1969 г., а първото изстрелване на обитаема лаборатория е насрочено за декември 1969 г. Междувременно теглото на ООЛ по проект се увеличава на над 15 т, което е далеч повече, отколкото ракетата Титан 3C може да изнесе в орбита. Налага се да се разработи нова версия на Титан, обозначена 3M.

Компонентите на ООЛ се изпробват, някои по време на космически полет, но целият проект няма бъдеще. Непрекъснато нарастващите средства и все по-малкото политически поддръжници водят до отказване от проекта. Макнамара вече не е в Пентагона и все по-големите разходи във Виетнамската война водят до прекратяването или отлагането на множество проекти, които не са свързани с войната. Освен това военновъздушните сили създават нов бомбардировач (B–1), а военноморският флот — нова стратегическа подводница (Трайдънт). ООЛ е най-голямото „невоенно“ перо в бюджета за проучване и развитие на военновъздушните сили, което, както пише Ричелсън, „бе доста примамлива цел“. Междувременно първата орбитална лаборатория без хора на борда е изстреляна в края на 1970 г., а първата с хора — в средата на 1971 г.

Увеличаването на разходите продължава, а се забавят и полетите. Официалното съобщение за отменянето на проекта е направено на 10 юни 1969 г. Проектът е „погълнал“ около 1,5 млрд. долара.