Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1588)

Ултра

Общо КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на операциите на РАЗУЗНАВАНЕТО В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (КОМРАЗ) през Втората световна война, осъществени от Великобритания и Съединените щати, както и условно обозначение на всички материали, получени в процеса на операциите.

Операцията Ултра предвижда КРИПТОАНАЛИЗИ на всички германски радиокомуникации, зашифрирани от машината ЕНИГМА, а също така прослушване и дешифриране на японските военни съобщения (информацията, получена в резултат от разчитането на японските дипломатически шифри, носи названието МЕДЖИК).

В началото на Втората световна война британците използват различни КОДОВИ ДУМИ по различно време за КОМРАЗ. Сред тях са Сидар, Суел и Зимотик. Спират се на Ултра, Пърл и Тамб. Със СЪГЛАШЕНИЕТО БРЮС от 1943 г. американските специални служби в декодирането приемат британската терминология. Пърл и Тамб по-късно са заменени от една-единствена КОДОВА ДУМА — Пинап.

Преди 1941 г. британците разпространяват разкодирани съобщения на германския радиообмен под кодовото наименование БОНИФЕЙС. За прикритие твърдят, че информацията е осигурена от ТАЕН АГЕНТ. По-късно Бонифейс се използва като степен за секретност на Ултра. Отначало точното използване на термина е само градация за сигурност при излъчваните сигнали и документи. Самата информация се нарича СПЕЦИАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ или Z (вж. ПРИОРИТЕТ ЗЕТ (Z).)

Операция Ултра изиграва важна роля в много от победите на съюзниците — най-значителната от които е в Атлантика (септември 1939 — май 1945 г.) още повече че тази продължителна военна кампания, донякъде решаваща в хода на Втората световна война, се провежда на най-сложния театър на военните действия. В Атлантическия океан минават най-важните морски комуникации, по които се осъществява връзката между Великобритания и Съединените щати. По тях англичаните получават боеприпаси, а американците ги използват за прехвърляне на своите сухопътни войски, авиация и други сили за участие в бойните действия в Европа.

Битката в Атлантика се характеризира с изключителна напрегнатост: „Единственото, което наистина ме плашеше по време на войната, бе заплахата, която идваше от германските подводници… — пише министър-председателят Уинстън Чърчил. — За тази битка се притеснявах много повече, отколкото за въздушната война над Великобритания.“ Както командването на германските подводници, така и съюзниците са изключително зависими от КРИПТОАНАЛИЗА за бъдещите си успехи.

Германската служба Б-ДИНСТ успява да даде на командването на германските подводници точна информация за пътя на съюзническите конвои през ранния период на войната. Съюзническите усилия в декодирането осигуряват безценна информация за движението на германските подводници и имат огромно значение за изхода на битката.

Видният военноморски историк Юрген Ровер, който служи на германски подводници, в края на войната стига до следното заключение:

Ако трябва да подредим многобройните фактори, които решават изхода от битката в Атлантика, на първо място трябва да поставим Ултра, след нея се нарежда затварянето на въздушното пространство в северната част на Атлантика от авиопатрулите на съюзниците…

Доктор Ровер смята, че и без успехите на Ултра битката в Атлантика сигурно пак щеше да бъде спечелена от съюзниците, но не през пролетта на 1943 г., а много по-късно.