Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1788)

* ЧК

Съкращение от пълното руско название на „Чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией, саботажем и спекуляцией“ (Извънредна комисия по борба с контрареволюцията, саботажа и спекулацията) — съветска организация, която отговаря за държавната сигурност от 1917 до 1922 г. През този период отначало ЧК е преименувано ВЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия — Общоруска извънредна комисия), а през 1922 г. — ГПУ (Государственное политическое управление — Държавно политическо управление). От 1923 до 1934 г. е известно като ОГПУ (Объединенное государственное политическое управление).

На 20 декември 1917 г., няколко седмици след като болшевиките поемат контрола над Русия, В. И. Ленин издава декрет за образуване на ЧК — организация с полицейски и разузнавателни функции, създадена за защита на революцията. Поначало ЧК е комплектувана основно от моряци от Балтийския флот, които са своего рода бойният авангард на болшевиките. Начело на ЧК Ленин решава да постави един от най-близките си сътрудници — болшевишкия агитатор ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ, който произхожда от полско дворянско семейство. През октомври 1917 г. Дзержински е комендант на болшевишкия щаб и отговаря за личната охрана и сигурност на Ленин и на другите водачи на революцията.

Пред ЧК са поставени 3 основни задачи:

1. Да разследва и да ликвидира всички опити или действия, свързани с контрареволюция или саботаж в цяла Русия независимо откъде идват.

2. Да предава на революционния трибунал всички саботьори и контрареволюционери от цяла Русия.

3. Да извършва само предварително разследване, необходимо за приемане на превантивни мерки. Интересното е, че на ЧК никой не е възлагал пълномощия за изпълнение на смъртни присъди. И въпреки това през цялото време на Гражданската война в Русия (1917–1920) чекистите екзекутират немалко хора. След първия удар, нанесен на левичарите на 24 февруари 1918 г., в ЧК са образувани т.нар. тройки (тричленни съдебни комисии, които произнасят смъртни присъди). Те много скоро си спечелват печалната слава на екзекутори, които се държат така, сякаш са над закона. Първите екзекуции са извършени в Петроград (по-късно Ленинград, сега Санкт Петербург) в Петропавловската крепост. Тази сграда от 1703 г. е известна като „скотобойна“.

Жестокостите на Гражданската война, разпрострели се по цяла Русия, стават още по-жестоки, след като на 5 септември 1918 г. излиза известният Декрет за „червения терор“. С декрета се узаконява създаването на концентрационните лагери. В него се говори за необходимостта от разстрел на всички, които по един или друг начин са свързани с контрареволюцията. След 12 дни ЧК получава и пълномощия да осъжда и да екзекутира, без обвинените да бъдат предавани на трибунала. Дзержински не без гордост отбелязва, че между ареста и произнасянето на присъдата минават не повече от 24 часа. „Осъдените“ контрареволюционери скоро стават толкова много, че обикновените разстрели с револвери и винтовки се оказват неефективни. Тогава Дзержински заповядва изпълняващите смъртните присъди да бъдат въоръжени с картечници, но и това не помага. В Петроград осъдените са толкова много, че по едно време започват да ги завързват по двама гръб в гръб, да ги товарят нощем на баржи, да ги откарват във Финския залив, зад Толбухинския фар, и да ги потопяват. При западен вятър труповете се връщали в кронщатското пристанище.

Жестокостта на ЧК в революционния период е описана ярко в спомените на супершпионина СИДНИ РАЙЛИ — ревностен антиболшевишки агент и организатор на контрареволюционни операции в Русия:

Нападенията на ЧК се извършваха с безсърдечие и бруталност, напълно необясними за цивилизован човек. Веднъж живеещите в един апартамент от ужас не успяват да махнат веригата на вратата и войник от червените хвърля граната през процепа. На друго място няма отговор при почукването. Този път жертвата е възрастна дама, прикована на легло след инсулт, получен, след като съпругът й е бил убит пред очите й по време на кланетата предната година. В жилището няма никой друг. Един войник от червените губи търпение да чака и хвърля граната към вратата. Бомбата избухва и убива или ранява петима войници. Останалите се връщат същата нощ и убиват за „назидание“ по особено жесток начин прикованата на легло жена.

Месец след създаването на ЧК персоналът е 23 души. Две години по-късно сътрудниците са най-малко 37 000. В средата на 1921 г. цивилните в ЧК са 31 000, а войските за вътрешна сигурност — 137 000, граничните войски — 94 000 — общо над четвърт милион. (По някои преценки броят им е много по-голям.)

През март 1920 г. ЧК получава още по-големи пълномощия: вече има право да изпраща „подозираните“ в трудови лагери за срок до 5 години по административен ред, ако в хода на следствието не са събрани „достатъчно улики за предаването им в съда“.

Оперативните отряди на ЧК устройват масов „лов“ на граждани за създадените „принудителни групи“ за работа по укрепления и други военни обекти в края на Първата световна война. (Войната с Германия продължава до 1918 г., когато болшевиките подписват с тях сепаративен мир в замяна на значителни териториални отстъпки, което фактически означава капитулация.) По-късно, по време на Гражданската война, ЧК използва тази практика за строителство на позициите на Червената армия, която се сражава с белогвардейците и чуждестранните им съюзници.

На 20 декември 1920 г. под ръководството на Михаил Трилисер е създаден външен отдел на ЧК (Иностранный отдел — ИНО). В задълженията му влиза да открива и да работи срещу контрареволюционерите извън границите на Русия. В същото време болшевиките сериозно се опасяват от бившите царски служители и военни, а също от белогвардейските емигранти, действащи главно в Берлин и Париж. ИНО изпраща в Европа свои агенти, поставяйки им задачата да се внедрят в емигрантските организации и да ги дискредитират. Така се заражда съветското външно разузнаване, което всъщност решава задачата на контраразузнаването, но само зад граница. Сред успешните мероприятия на ЧК в тази насока на първо място трябва да се отбележи операция ТРЪСТ. (ЧК изпраща агенти в чужбина, преди ИНО да бъде създаден.)

Трилисер е известен и с това, че изцяло поощрява събирането на сведения за напреднали технологии, например за радио. Неговите агенти активно се занимават с научно-техническо разузнаване в западните страни. Предварително те преминават специална и езикова подготовка.

Дзержински създава специални отдели (Особые отделы — ОО) в ЧК за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ и за партиен контрол в редиците на съветските въоръжени сили.

На 6 февруари 1922 г. ЧК е преименувано ГПУ (едни от причините са лошата слава на чекистите и многочислените злоупотреби с властта). Организационно ГПУ е на подчинение на Народния комисариат за вътрешни работи (НКВД), създаден през февруари 1922 г., а през юли 1923 г. ГПУ е обособено като самостоятелен комисариат — Обединено държавно политическо управление (ОГПУ). Дзержински е ръководител на ОГПУ до смъртта си през 1926 г. Главните му заместници са ВЯЧЕСЛАВ МЕНЖИНСКИ и ГЕНРИХ ЯГОДА.

Менжински наследява поста на Дзержински. Той също е от дворянско полско потекло и също служи до смъртта си през 1934 г. Ягода на свой ред става главният му заместник. (Инициалите ГПУ и ОГПУ се използват чак до 1934 г.) Численият състав на ЧК и на организациите наследнички е строго секретна информация, но още в началото на 20-те години има сведения, че работещите са около 30 000. До 1925 г. органите на ЧК — ГПУ — ОГПУ са екзекутирали повече от 250 000 врагове на болшевизма, а също и членове на семействата им. В 6000-те затвора в Съветския съюз 100 000 от затворниците са там по нареждане на ЧК. Освен това стотици хиляди други са заточени в първите съветски затворнически общности в отдалечените райони на страната. Главното управление на лагерите — Гулаг, на ОГПУ официално е създадено през 1930 г., по времето на Ягода, въпреки че веригата от концентрационни лагери съществува още от 1919 г.

През 20-те години Сталин използва ОГПУ като основно оръжие за смазване на опозицията, надигаща се сред селяните. С помощта на Червената армия ОГПУ извършва колективизацията на селското стопанство, която подтиква селяните към недоволство.

Но 10 юли 1934 г. ОГПУ е погълнато от НКВД.

Ръководители на ЧК — ГПУ — ОГПУ са били Ф. Е. Дзержински (от 1917 до 1926 г.) и В. Р. Менжински (от 1926 до 1934 г.).